Есенните дни се изнизват бавно. Като шепа пясък, изтичащ през пръстите ти и всяко зрънце е минута – блестящо в слънчево злато, топло и мимолетно. Слънчевите лъчи пристъпват сутрин плахо, но след това потъват в очите на хората, погалват кожата им и силата на желанията ни не ги пуска да си тръгнат до вечерта. Небето е кристално синьо, като усмихнат поглед на дете.

Тихо е, и спокойно. Без скорост; застинало в един безкраен миг на съзерцание. Знаеш, че след миг това ще бъде само спомен и затова се наслаждаваш на всяка секунда; стремиш се да запомниш всеки детайл и светът ти се струва малко по-хубав, отколкото е.

Откраднете си и вие един слънчев миг и… тихо! да не развалите магията.

сподели бутон