“Никой няма да ни оправи. Затова разчитам на двете си ръце, работя си и това е.”

Днес ще бъда кратка, мисля, че горният цитат казва всичко. Случайно дочут разговор при поредното пътуване в градски транспорт. Можеш да чуеш какви ли не неща, някои от тях мноог верни, стига да умееш да слушаш. От останалата част от разговора стана ясно, че той се водеше между две вече големи момчета, отраснали в дом за сираци. Така и не разбрах какво работеха, возихме се заедно само 4-5 минути, после слязоха. Но всъщност няма толкова голямо значение, важното е, че изглеждаха изпълнени с енергия и желание за живот.

Иска ми се повече хора да достигнат до техния извод. Мисля, че тогава наистина ще има шанс нещата да се променят. “И само си викам “Дано!” както се пееше в една песен…

PS: Имам някакви проблеми с интернет или с блога, така че се извинявам ако нещо не изглежда наред.

социални мрежи