Това е един от малко известните (да не кажа неизвестните) паметници в София. Намира се в красив, малък парк само на десетина минути от мястото, където живея. Паркът е много приятно място, особено сега през лятото. Пълен е с хора и много деца. Алеите са изпъстрени с рисунки с тебешир, има и място за тенис на маса; изглежда чист и поддържан.

Бях започнала да говоря за паметника… Посветен е на Одринската епопея по време на Балканската война и е истинско съвпадение, че и улицата ми носи същото име. Като по-любопитна и особено на тема история, потърсих повече информация. Обсадата на Одрин продължава половин година – от октомври 1912 до март 1913г. и превземането на града е основната причина за сключване на мир по-късно.

Одрин е обсаден още в първите дни от войната от българска армия, към която по-късно се присъединяват и сръбски части. Декември и януари преминават във временно примирие, което обаче е прекратено от новите управляващи, извършили преврат в Османската империя.

Разузнаването на разположението на османските позиции се извършва от самолети, които прелитат над града. При полетите са пуснати и бомби, насочени срещу гара Караагач. Райна Касабова пък става първата жена в света, извършила полет във военни условия, след като заедно с пилота подпоручик Калинов пускат позиви над града.

Щурмът срещу Одрин започва в 3 през нощта на 24-ти срещу 25-ти март, като турските войски са заблудени, че атаката ще бъде от юг (там е българското командване и артилерията), докато всъщност основната част от войските нападат от изток. Под прикритието на нощта, със свалени от униформите метални части и увити в плат подкови на конете, за да не отразяват лунната светлина, българските войски напредват към града, заглушавайки телеграфната връзка на противника.

Превзета е предната защитна позиция и следващата нощ артилерийският обстрел продължава. Благодарение на артилерията и сапьорите са преодолени многобройните телени заграждения и над първия османски форт – Айджиолу се издига червен фенер – знак за прекратяване на огъня, даден от превзелите укреплението български войски. Рано сутринта на 26-ти март един от защитниците предава съобщение по телеграфа, че е паднал и вторият форт – Айвазбаба. След атака „на нож” са превзети останалите пет форта и войските навлизат в града.

До обяд е преодоляна и последната защитна линия и Михо Георгиев издига българското знаме над Селим джамия. Ръководителят на османските войски – Шукри паша предава сабята си на командващият българските войски – генерал-лейтенант Никола Иванов. Две седмици по-късно – на 12.05 е подписано примирие, а на 30.05 – Лондонският мирен договор.

сподели ме