Безопасност

За 15 000 кумулативни ректорни години експлоатация (сбора от годините, през които са функционирали всички съществуващи реактори, включително и вече затворените) са настъпили само три сериозни инцидента (Три Майл Айлънд – няма изтичане на радиация и жертви, Чернобил и Фукушима – изтичане на малки количества радиация). Сериозен риск от радиационно замърсяване има само при едновременното настъпване на следните две събития: разтапяне на ядрото и нарушаване на целостта на защитната обвивка. Тъй като горивото, използвано в атомните електроцентрали, е обогатено само до 5% реално не съществува риск от избухване на електроцентралата подобно на атомна бомба. Днес рискът от изпускане на радиация е 1600 пъти по-нисък спрямо първи ядрени реактори.

При настоящите реактори рискът от разтапяне на ядрото (при спиране на охлаждането на горивото) е веднъж на един милион години експлоатация. До момента това се е случвало при инцидента в Три Майл Айлънд и Фукушима, като в първия случай половината ядро е било стопено, но въпреки това не е имало отделяне на радиация в атмосферата. Повечето съвременни реактори са снабдени с активни и пасивни системи за защита. Активните системи изскват намеса на работниците или сработването на механични/ електронни системи, докато пасивните не зависят от технологиите или хората, а от действието на физични принципи, като конвекция, гравитация, устойчивост на високи температури и др.

Реакторите се разработват така, че да издържат на най-силното земетресение, което би могло да се случи в региона веднъж на 1000 години. Те се оборудват със сензори, които позволяват автоматичното им изключване при регистриране на земетресение от порядъка на 90% от степента, на която са регистрирани да издържат. Досега при земетресения в Япония и Тайван над 20 реактора са били изключени автоматично без никакъв проблем. Същата система за автоматично изключване е сработила и при рекатора във Фукушима, но там проблемът възниква след изключването му при последвалото цунами, което води до прекъсване на електричеството и съответно изключване на помпите за водно охлаждане на реактора, прегряване на горивото и разтапяне на ядрото. Инцидентът е можел да бъде предотвратен ако реакторът е разполагал с пасивна система за охлаждане (с каквато вече разполагат някои по-нови модели и каквато ще имат и реакторите, които евентуално ще бъдат построени в Белене), при която водата се движи само благодарение на гравитацията без необходимост от помпи.  

Ядрени отпадъци

За разлика от всички други видове производство на електроцентрали, при ядрената разходите за транспорт, преработка и съхранение на отпадъците са включени в цената на произведената електроенергия и представляват около 5-10% от нея. Отпадъците се делят на три вида: с ниска радиоактивност: представляват 90% от обема на радиоактивните отпадъци и само 1% от общата радиоактивност. Обикновено се изгарят или затварят в специални хранилища на неголяма дълбочина под земята и радиокативността им спада за 5-6 години, след което те са напълно безопасни. Отпадъци със средно ниво на радиация: представляват 7% от обема и 4% от радиоактивността на отпадъците; съхраняват се в специални хранилища и някои от тях се нуждаят от защита при транспорт. Отпадъци с висока радиоактивност (остатъци от използваното гориво): представляват само 3% от обема, но 95% от радиоактивността на общото количество отпадъци; нуждаят се от охлаждане и съхранение в специални хранилища дълбоко под земята. 

В момента има 270 000 тона ядрени отпадъци, като средностатистически един реактор генерира 27 тона или 3 кубични метра силно радиоактивни отпадъци на година. Повечето от тях се съхраняват в самите електроцентрали в специални ретензионни басейни (които обикновено имат капацитета да съхраняват всички ядрени отпадъци от целия жизнен цикъл на реактора). След 40-50 години радиокативността на тези отпадъци спада до 0.1% от първоначалното им ниво и те вече могат да бъдат затворени в хранилище под земята, където ще са нужни между 1000 и 10000 години, за да достигнат ниво на радиоактивност, характерно за необработената уранова руда. Тъй като от началото на ядрената енергетика са изминали около 50 години, което съвпада с периода на предварително изчакване за спад на радиоактивността на отпадъците, тепърва предстои тези силно радиоактивни отпадъци да бъдат преместени в постоянни хранилища (България също ще трябва да изгради такова). Все още има спорове дали тези хранилища да бъдат плътно затворени или да се остави възможност в бъдеще съхранявания в тях уран да бъде използван (ако бъдат разработени нови технологии, които позволяват това).

Транспорт

От началото на ядрената енергетика досега са извършени 20 000 превоза на общо 50 000 тона високо радиокативни отпадъци на разстояние от 30 милиона километра, като до момента не имало нито един инцидент.

Източник на информацията: http://www.world-nuclear.org/

share button