С „малко” закъснение, но все пак ми се иска да разкажа за Нощта на музеите и галериите, която се проведе на 17.05. Тази година като че ли съпътстващите събития бяха по-малко в сравнение с предишната и бяха предимно концерти и танцови изпълнения. За сметка на това обаче интересът беше по-голям и както музеите, така и галериите бяха пълни с още повече хора. За разлика от миналата година, този път реших да си избера само 1-2 места, които да си разгледам на спокойствие, а не да обикалям набързо.

Още към седем часа пред археологическия музей се беше образувала малка опашка, която когато излязох два часа по-късно вече бе обиколила фонтана пред президентството. И определено има защо – музеят наистина успя да ме изненада с богатата си колекция, която обхващаше доста голям период от време: изключително добре запазени каменни статуи и плочи, както и огромни саркофази, каквито изобщо не очаквах да видя вътре; мозайки и глинени съдове от сревна Сердика; бронзови статуетки в гръцки и римски стил. Изключително интересни са и най-старите изложени в музея експонати – сечива и перфектно съхранени фигурки от палеолита и неолита, част от които (както установих с изненада) открити край родния ми Шумен, край селата Салманово и Коджадермен.

Не по-малко впечатляващи са и по-новите експонати и по-специално временната експозиция „Коприна и сребро”, която впечатлява с изключително фината изработка на бижутата и пищността на дрехите. Изобщо разглеждайки музейните експонати, човек остава с впечатлението, че в миналото хората са ценяли красотата много повече от нас и са се обграждали с нея дори и в ежедневието си – няма предмет, бил той и най-обикновена глинена паница или чиния, по който да няма някакъв вид украса – рисунка или гравюра.

Освен интересните експонати, при толкова голям наплив на хора към музея, човек няма как да не попадне и на интересни коментари. Например поради неизвестни причини всеки изложен в археологически музей предмет би трябвало да е на 1000 години, защото поне трима татковци убедително обясняваха на децата си „виж, хората преди 1000 години…”, без значение дали бяха в залата с находки от неолита, от бронзовата епоха или от българското възраждане. А две девойки с интерес обсъждаха „кутийките за бижута” и се чудеха защо в миналото са гравирали кръстове по тях, без да обръщат внимание на големия надпис върху витринтата, на който пишеше „мощехранителници”. Очевидно в музеи трябва да се ходи не само по специални поводи веднъж в годината ;-)

В Националния музей на българското изобразително изкуство най-голям интерес за посетителите представляваха стари снимки на картини на Ярослав Вешин, включително и изложените няколко броя оригинални стъклени фотографски плаки. Добре, че реших да посетя точно този музей, за да се заинтересувам и да прочета повече за този чешки художник, творил в България, за който иначе знаех толкова малко. А иначе самият музей си заслужава да бъде разгледан дори и само заради залите, в които са изложени картините. Огромните огледала, позлатените инкрустации, изящните гипсови орнаменти по таваните и запазените оригинални кристални полилеи направо те пренасят в една друга обстановка на класическа музика и виенски балове.

Аз отсега започвам да си избирам цели и за следващата Нощ на музеите :)

бутон за сайт