Понеже обещах да си върна предишния оптимизъм и да започна пак да виждам хубавото около себе си, гледам от време на време да проверявам дали си спазвам обещанието ей така сама за себе си да си знам. Но като трябва да даваш отчет и пред другите имаш още допълнителна мотивация. Та затова е този постинг – случайно избрани моменти от последните дни без времева последователност и класиране по места.

Все още не беше минал периода с неизменните следобедни дъждове; стъклото на тролея беше изпотено и едно момче замислено рисуваше по него сърчица.

Ярко синьото безоблачно небе и белият покрив на отсрещната кооперация, контрастираш на неговия фон – първото нещо, което виждам, когато отворя очи сутрин.

Свежите слънчеви утрини преди да е станало прекалено топло и широко отворените прозорци.

Цветята по терасите на блока отсреща – почти няма балкон без цветя, прекрасни са. Моите не знам дали ще оцелеят, но не губя надежда, а и ми е за първи път – досега съм гледала само разни палми в стаята си.

Череши. Огромна чиния. На слънце. На терасата. Сред въпросните цветя, които се опитвам да отгледам.

Едно букетче от полски цветя, набрани от полянката срещу офиса, поставени в пластмасова чашка за кафе върху една лилава салфетка, изрязана като снежинка, сложена върху машината за вода на нашия етаж в офиса. Съжалявам само, че нямах с какво да го снимам.

Вече трета вечер след като съм била втора смяна на работа, пътувам към нас в един и същи автобус с едно момче и едно момиче – винаги сядат само двамата на най-задната седалка, прегърнати и хванати за ръце – любофффффф.

Звездното небе нощем – най-накрая облаците изчезнаха и сега можем да виждаме звездите, ако по-често се сещаме да поглеждаме нагоре.

бутон за социални мрежи