Колко е важно да бъдеш мил и учтив
Две случки в рамките на половин час…
Преди време си бях харесала едно магазинче за ароматни свещи. Има много голямо разнообразие, нестандартни аромати и въобще прекрасни неща. Но основното е друго. Първият път, когато влязох вътре ме посрещна една много усмихната продавачка и до сега, колкото пъти съм влизала вътре – винаги е било така. Все усмихнати хора, готови да ти помогнат да си избереш нещо; да ти покажат най-новите аромати; да ти препоръчат нещо с по-различен външен вид, подходящо за подарък; да ти кажат за намалените стари колекции, ако търсиш нещо по-обикновено за себе си; и дори просто да те оставят на спокойствие да си разглеждаш колкото си искаш и да си се чудиш какво да избереш, защото сред толкова хубави неща изборът никога не е лесен. И именно заради това отношение вече за пети или шести път купувам неща от там и с удоволствие ще го правя и в бъдеще, защото знам, че винаги излизам от магазина с усмивка.
Вторият пример е с един детски магазин и за съжаление е точно противоположен. Първо влизам и поздравявам с „добър ден”. Никаква реакция от двете продавачки. Признавам си, че никога не съм влизала в такъв магазин и никога не ми се е налагало да купувам неща и ми трябва малко помощ, след което обяснявам годините на детето и че е момче. Краткият отговор е „ето тук са нещата, изберете си”. Нито да ти обяснят, нито да ти препоръчат нещо, нито да ти покажат, да се поинтересуват дали детето не е по-голямо за възрастта си примерно. Нищо, освен очевидна пълна липса на желание да направят каквото и да било, с което ти създават усещане, че им досаждаш и едва ли не им пречиш, като си влязъл да разгледаш и (евентуално) да си купиш нещо. А все пак става въпрос за детски магазин и се предполага да се държат с теб така, че когато излезеш да си доволен и да си сигурен, че си избрал възможно най-доброто за детето. По скромното ми и не чак толкова компетентно мнение все пак имаха хубави неща, но вече знам, че след подобно отношение не бих стъпила в магазина отново.
No related posts.
7 Коментара на “Колко е важно да бъдеш мил и учтив”
Ha: 8 юли , 2010, 20:54
Не е ли уместно в такъв случай да се посочи името на магазина, за да знаят все пак и другите хора да не стъпват там?
Ha: 8 юли , 2010, 21:51
Прав си, уместно е :) Но като не го помня :( Като минавам пак покрай него ще обърна внимание. А може пък и да е било нещо моментно и някоя от другите продавачки да е по-свястна. За съжаление тогава нямах време и много бързах, иначе щях просто да си изляза и да потърся друг магазин.
Ha: 13 юли , 2010, 6:12
И на мен ми се случвало, но знае ли човек… може би момичето/жената е нямала настроение, случва се… Не бива да си вадим прибързани заключения за никого :))
Ha: 22 юли , 2010, 7:34
[...] торбичка, но и празно портмоне, можеш да прочетеш тук: „Колко е важно да си учтив и мил“. Но не става въпрос само за клиенти – с приятелите е [...]
Ha: 27 юли , 2010, 13:57
Хмм явно не си ходила скоро в държавни институции, там не че не поздравяват, а се чудят как да ти съсипят не деня ами седмицата
Ha: 27 юли , 2010, 18:08
Последно май-беше преди 3-4 месеца. Вярно е, но не съвсем навсякъде е така – случвало ми се е да имам късмет и да попадам и на свестни хора (по-скоро изключение, отколкото правило за съжаление).
Ha: 11 ное , 2010, 13:38
[...] писала за това в „Ухание поднесено с усмивка“ и „Колко е важно да си мил и учтив“. И сега ми се иска да разкажа за още няколко такива [...]
Добави коментар