В малката тухлена постройка на снимката живеят две семейства. Имат деца – момичета и момчета на възраст между 4 и 10-тина години. Входът е откъм ламаринените заграждения в дъното. Кафявото пространство пред къщата е дворът им – пясък и бетон, насипан от близките строежи. Затова трева там не расте; или почти.

Момчето често играе на двора с една топка – вероятно една от малкото им играчки. От време на време се смилява и дава топката на сестра си. Иначе тя само се разхожда из двора, хванала баща си за ръка. Родителите често играят с децата си.

Понякога някои от възрастните се връщат късно вечер. Работят. Мъжът винаги излиза да посрещне жена си, когато се прибира. И винаги се целуват. Тихи са. Когато е топло и слънчево изнасят една масичка и вечерят навън. Дори и тогава музиката им не е силна или натрапчива.

Не знам дали са щастливи, но отдалеч изглежда така, въпреки че нямат почти нищо. Изглежда, че се обичат. А децата растат в своя мъничък двор, където са свободни да тичат на воля. Може би не им е нужно повече, за да са щастливи.

Въпрос на време е къщата им да бъде разрушена и на нейно място да се издигне поредната многоетажна кооперация. Вероятно ще получат малък апартамент в нея. Но къде ще живеят докато блокът бъде построен? И дали ще бъдат по-щастливи затворени в апартамент? Не зная…

бутон за сайт