Прекрасно е, когато изкуството излезе извън класическите зали на театрите и оперите и се пренесе навън, сред града. Особено ако новото място е избрано така, че да създава неповторима обстановка, която идеално съответства на произведението. Наскоро в София имаше две подобни събития – операта “Борис Годунов” пред Александър Невски и фестивалът “Опера в парка”, от който тази година си бях избрала да посетя балета “Лебедово езеро”.

Храмът Александър Невски бе не просто величествен декор за постановката, но и напълно естествено вплетен в нея. Особено впечатляваща бе сцената с коронацията – комбинацията от пеенето на хора, музиката на оркестъра и празнично биещите камбани на храма просто няма как да се пресъздаде в зала и трябва да се чуе наживо, навън, на фона на огрения от залязващото слънце храм, сред полъха на вятъра и лекия аромат на липи.

IMG_20140629_205407

Иначе от останалите декори имаше още какво да се желае – някакви странни червени релси по сцената повече пречеха, отколкото да вършат някаква работа; но пък оперните певци бяха великолепни и като пеене и като игра.

lebedovo ezero

“Лебедово езеро” също беше прекрасна постановка и си заслужаваше посещението въпреки невероятния студ в юлската вечер, станал причина за прекратяването на балета след края на втората сцена. Но и първите две бяха достатъчни, пълни с толкова много красота, изящество, нежност. А сцената бе изградена така, че околните дървета в парка й придаваха естествена дълбочина и изобщо нямаше нужда от каквито и да било други декори. Сред такава обстановка все едно си наистина в гора, някъде много далеч от града и забързания му трафик и наистина можеш да си представиш езерото с изящните лебеди, плуващи в него. Или пък да се почувстваш все едно си в просторния парк на някой виенски дворец, а около теб се носи класическа музика и танцуват влюбени двойки.

бутон за споделяне