Мъглата променя пространствата; създава празнота там, където преди е било населено със сгради, хора, дървета. Заличава слънцето, звездите и луната. Скрива от погледа цели села и откъсва крайните квартали от градовете. Очертанията на сградите се размиват, разтварят се във въздуха, неуловими и за най-строгите чертежи на архитектите. Понякога от сградите изчезват цели етажи или фасадите се разпадат на светещи прозорци. Нощем уличното осветление се превръща в накъсани оранжеви контури, реещи се във въздуха и чертаещи карта на улиците на града. Автомобилите в по-голяма част от времето съществуват под формата на два лъча светлина, прорязващи тъмното и се материализират само през кратките секунди, в които преминават край теб. Единствено светофарите продължават да примигват ярко, като забравена след празниците коледна украса. Дърветата, поради липсата на сняг, който да полегне върху клоните им, се загръщат в мъгла, попиват миниатюрните водни капчици и когато им се наситят, ги оставят да се стекат като кристални сълзи по тротоарите. Вместо в белоснежна приказка, са приднудени да живеят в сиво ежедневие.

Мъглата уплътнява въздуха, прави го почти материален и разделя хората на малки острови от по няколко видими квадратни метра. Случайните срещи стават невъзможни; можеш да се разминеш с някой познат само на няколко метра без да го забележиш. Всяка крачка напред ти разкрива малко по малко нова част от света, но и заличава предишните ти стъпки, затова е толкова лесно да се изгубиш.

Единственото решение е светлината. Не трябва да я пазиш само за себе си, защото колкото и ярка да е една малка точка, тя много трудно може да бъде открита и забелязана от други. Но и не трябва нехайно да я разпиляваш навсякъде, откъдето минеш, защото ще се разсее и изгуби в мъглата. А точното количество светлина, щедро разпръсната около теб, много скоро ще ти помогне да намериш други хора и щом тръгнете заедно по един път, светлото пространство около вас ще бъде по-голямо. По-лесно ще намерите още хора, които да присъединят към вас своите малки островчета светлина. Докато станете толкова много, че мъглата започва да се отдръпва и един ден най-накрая позволява на слънчевите лъчи да се завърнат в очите на хората.

share button