Днес небето е особено красиво. Тъмни облаци, разкъсвани от широки ивици ярко синьо небе. Контрастът е вълшебен. В една от тези ивици един облак прилича на огромно, искрящо, бяло перо, паднало от нечии ангелски криле. Самолети пресичат небето и чертаят редове за перото. Съвършено е. Съжалявам, че не нося фотоапарат. Или не. Снимките никога не успяват да уловят същността на небето. Ограничават го, поставят го в рамки, а то е необятно.

Залезът е приказно красив – слънцето винаги е било отличен художник, а белите облаци са чудесно платно, по което да си поиграеш с цветовете. Чудя се колко хора го забелязват. Май не много.

Тук там дърветата светят в жълто. Огрени от слънцето на фона на много, много тъмно синьото небе (каквото и да казват, небето никога не е черно). Контрастът на цветовете е невероятно красив.

Малко са дърветата, запазили есенната си премяна. Миналата нощ вятърът свлече златните им дрехи и сега си играе с тях по земята. Още са красиви – блестят в жълто, но след няколко дена ще станат кафяви, стъпкани от калните обувки на хората. Не ми е тъжно – есента беше истинска. Топла и цветна. Усетих я и я изживях, радвайки й се всеки ден.

Направи ми впечатление, че в някои магазини вече са започнали да слагат коледна украса. Рано е. Още е есен – радвай й се, във всички нейни проявления.

бутон за социални мрежи