Есен като никоя друга преди и след нея. Ако някой ви каже “какво толкова, не сте ли виждали дървета?!”, подминете го с усмивка. Защото и дърветата са различни всяка есен, и те също растат и се променят от слънчевите лъчи, дъждовете и ветровете. Тайната е в това да преоткриваш красотата отново и отново. Всеки ден да поглеждаш света с очите на дете, което сякаш го вижда за първи път и винаги се изумява и очарова от него и може с часове да разглежда и да си играе само с едно паднало от дървото жълто листо. Да запазиш любопитството си, което те кара всеки ден да откриваш нови неща в уж ежедневния и скучен свят, който те заобикаля.

Езеро в Южен парк

Есента може да е красива и когато слънцето се скрие и падне мъгла, покриваща езерото като нежен прозрачен воал. Тогава очите отчаяно търсят цветове, за да избягат от сивото. И ги намират в окъпаните от дъжда есенни листа. Не огнено искрящи, а тъмни и наситени цветове, като старо злато, покрито с патина и очакващо някой да го погледне, за да съзре истинската му красота.

Огнена есен

Есента е спокойствие. Дълги следобеди под меките слънчеви лъчи. Хладни утрини с чаша кафе под надвиснали сиви облаци или розови изгреви. Събрани тайно по пътеката кестени и забравени в някой джоб на сако. Разпилени по тротоарите жълъди, с които да си играят не само децата. Сладко грозде, събрало светлината на лятото и винаги присъстващо на масата вкъщи. И аромата на канела в току що извадения от печката сладкиш с круши.

Есенно злато

споделяне на връзка