Целият свят е облян в оранжева светлина, макар слънцето още да не се вижда и единствено лъчите му да проблясват в прозорците на отсрещните сгради. Небето е покрито с облаци, почти черни, но с обагрени в розово краища. Само за няколко минути всичко изсветлява, облаците се разкъсват и под тях прозира бледо синьо. Тогава се появява и дъгата, почти невидима, нереална, защото не вали, а и слънцето тъкмо изгрява. Подобно вълшебно начало на деня е толкова рядко, а още по-рядко отделяме време да му се насладим.

Което е жалко, защото без нас дъгата не би съществувала. Нея я има само ако ни има и нас – наблюдателите, които възприемат фотоните светлина и с помощта на невероятно сложни процеси ги превръщат в усещане за цвят - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, лилаво.

“Така че „външният свят” е вътрешно преживяване. Сами по себе си цветовете не съществуват. Когато никой не гледа, залезът няма нито цвят, нито какъвто и да било вид. Той е една невидима плетеница от електрически и магнитни импулси”

- Пулсът на слънцето

 

Затова поглеждайте по-често към небето. Може да сте единственият, който ще “нарисува” там най-красивата дъга. Или залез. Или изгрев…

социални мрежи