Понякога човек има нужда да избяга просто ей така за час или два, или за ден. Да избяга от грижите и проблемите, от еднообразието на ежедневието, от сивотата на града, от до болка познатите гледки, хора, приказки. Малко презареждане на батериите. Няколко часа, в които да не мислиш за нищо. Или пък да мислиш за всичко, за което не ти остава време да мислиш в забързаните делници.

Малко да помечтаеш. Колкото да се увериш, че не си забравил как се прави и че един ден наистина ще превърнеш мечтите си в реалност. Малко да забравиш. Че когато се върнеш те очакват задължения, колкото да събереш сили да се справиш с тях. Малко да се отпуснеш. Колкото да освободиш душата си, очите си и сърцето си, за да можеш отново да видиш и усетиш истински ценните неща. Дори и онези, които понякога малко те дразнят, но без които всъщност не можеш, защото животът ти би бил празен. Малко да помълчиш. Колкото отново да започнеш да чуваш вътрешния си глас и да изслушваш хората около теб, когато имат нужда да говорят.

Всеки има нужда от подобно местенце за бягство. Не е нужно да е далечен град, просто някое тихо и красиво място, където се чувствате добре и което има способността да ви успокоява. Използвайте го от време на време, за да не изгуби магията си и да може винаги да ви дава енергията, от която се нуждаете понякога за презареждане.

сподели ме