Във върбата край бистрото поточе живееше духчето Треперливко. Наричаха го така, защото когато се уплашеше, той започваше да трепери също като листенцата на върбата, когато ги духнеше вятърът. А Треперливко се плашеше често – от тъмните нощи, в които облаци скриваха луната, от жилото на пчеличките, от силните гръмотевици и воя на вълците. Често, когато другите духчета го викаха да играе с тях, Треперливко отвръщаше:

- А не, не, страх ме е, може да падна и да се ударя, по-добре да си стоя в дървото.

Но горските духчета обичаха Треперливко, защото когато не се страхуваше той беше едно много весело духче и знаеше чудесни игри. Затова те искаха да му помогнат и измислиха план.
Един ден голяма жълта пеперуда кацна на върбата на Треперливко. Тя носеше в пипалцата си цветче от камбанка, пълно с някаква течност. Пеперудата внимателно закрепи цветчето между клоните, така че да не го издуха вятърът.

- Какво е това? – попита Треперливко, но пеперудата само му помаха с крилца и отлетя.
- Това е вълшебен еликсир – обади се Мъхчо.
- И кое му е вълшебното?
- Ако се изплашиш от нещо, трябва да изпиеш само една капчица от него и страхът на мига изчезва. Попитахме най-стария горски дух, той ни каза рецептата и ние го направихме специално за теб. Хайде, ела ще играем на криеница.
- О, ами ако се изгубя? – Треперливко се сети за вълшебния еликсир, изпи една капчица от него и страхът му наистина изчезна.

От този ден Треперливко винаги играеше с останалите духчета и вече не го беше страх, че ще падне и ще се удари, вечер стоеше да гледа звездите без да го е страх от тъмното, дори пчелите, летящи сред клоните му вече не го плашеха.

Една сутрин Зеленушка извика Треперливко да играят на гоненица, той надникна в цветчето от камбанка, но то беше празно – вълшебният еликсир беше свършил.

- Не мога да дойда – отвърна Треперливко. – Няма да играя с вас докато не ми направите още от вълшебния еликсир.
- Това не е вълшебен еликсир – засмя се Зеленушка. – Цветчето от камбанка беше пълно само с вода от същото това поточе, което тече под върбата. Ти сам се справи със страховете си и успя да ги победиш. Но ако това те успокоява можем пак да извикаме пеперудката да напълни цветчето с вода.
- Не – отвърна Треперливко – мисля, че вече мога и без вълшебен еликсир. Хайде да играем!

бутон за сайт