Във Вълшебната гора рядко идваха хора и дори когато това се случеше, те обикновено само се разхождаха там. Но веднъж едно семейство с две малки деца решиха да си направят пикник. Те събраха големи камъни от брега на Бързото поточе и ги наредиха в кръг, за да си направят огнище. След това събраха малко сухи клони и шишарки и запалиха огън, за да приготвят храната, която си бяха донесли.

Горските духчета не обичаха огъня, защото знаеха, че е много опасен и може да изгори домовете им. Но двете деца така се радваха и скачаха край огъня, че духчетата забравиха за страха си и се загледаха като омагьосани в красивата игра на пламъците, които сякаш танцуваха из въздуха.
Когато семейството приключи с пикника, огънят изглеждаше изгаснал, затова те прибраха нещата си и си тръгнаха без да залеят огнището с вода.

Малко по-късно едно мишле изпълзя от корените на Мъхчо и се приближи към огнището. Любопитните му очички огледаха тревата с надеждата да открият някоя трошичка, изпаднала от обяда. Мишлето се опита да се покатери на един от камъните, но опари лапичките си и се дръпна бързо назад. То седна в тревата и задуха изгореното си краче. В този момент повя лек ветрец. Из въздуха проблеснаха златисти песъчинки, а в огнището нещо засвети в червено и пак угасна.

- Я, светулки през деня! – ахна мишлето. – И какво красиво червено камъче! Само да изстине и ще си го взема, никой друг няма да има такова.
Мъхчо, който беше чул думите на мишлето, изскочи от дървото си, което бе точно до огнището, и извика:
- Това не са светулки, а искри от огъня. И червеното не е камъче, а горящ въглен. Трябва да угасим бързо жаравата, иначе вятърът може да довее искрите до някоя суха тревичка или клонче и те ще се запалят. Може да стане пожар и да изгори цялата гора!

Мъхчо веднага отиде да предупреди другите горски духчета и заедно повикаха животните на помощ. А мишлето се шмугна в корените на дървото и извика семейството си.

Славеите синигерите и червеношийките загребваха с човчиците си вода от Бързото поточе и веднага се връщаха да я излеят над огнището. Пеперудите, пчеличките и летящите бръмбарчета откъснаха цветове от камбанки и бели фунийки, които също пълнеха с вода от поточето и изливаха върху горящите въглени. Катеричките донесоха цяло чувалче с празни орехови черупки и ги раздадоха на мишлетата и зайчетата. Животните тичаха бързо до поточето и се връщаха обратно с пълни с вода черупки, които изливаха над жаравата, като внимаваха да не изгорят лапичките си.

След един час въгленчетата бяха напълно изгасени и животните седнаха да си починат. Горските духчета им благодариха за помощта и специално на малкото мишле, което първо бе забелязало опасността.

- Всички заедно трябва да пазим нашата гора – напомниха духчетата.

социални мрежи