Веднъж във Вълшебната гора пристигна едно ново духче. Никой не знаеше откъде се взе то и защо е дошло, просто една сутрин листата на стария дъб трепкаха някак по-различно и по-весело и всички разбраха, че там се е настанил някой. Горските духчета бяха любопитни и веднага отидоха да се запознаят с новодошлия и да го поканят да играе с тях.

- Хайде излез, ела да играем на криеница.
- Не, не искам.
- Тогава на гоненица?
- Не, оставете ме, не искам.

И горските духчета отидоха да играят сами. Но по едно време както се гонеха сред листата на дърветата, усетиха, че някой ги наблюдава.

- Може ли да играя и аз – попита плахо новото духче.
- Разбира се, ние си мислехме, че не ти се играе, защото когато те поканихме ти не дойде.
- Аз пък си мислех, че не знам как се играе на гоненица и затова ви отказах. А всъщност знам тази игра. Само че в нашата гора й викаме гоненка.
- Гоненка ли? – засмя се Звездичка. – Тогава сигурно и на криеницата й викате криенка? А ти всъщност откъде идваш? И как се казваш?

И новото духче им разказа, че се казва Гъбчо, защото на дървото, където живеел преди, растели много дървесни гъби и той обичал да тича нагоре-надолу по тях като по стъпълца. Но една нощ имало буря, светкавица ударила неговият дом и в гората избухнал пожар. Затова той избягал и сега си търсел ново дърво, в което да живее.

Духчетата поканиха Гъбчо да остане в тяхната гора и той с радост се съгласи.
Вечерта, когато славеите запяха и духчетата затанцъваха, Гъбчо стоеше настрани, защото не знаеше техните танци, но те го хванаха и се завъртяха весело в кръг и скоро той затанцува също толкова добре, колкото тях. А на следващия ден духчетата помолиха Гъбчо да ги научи на танците от неговата гора и всички много се забавляваха. Така Гъбчо намери нов дом, а горските духчета – нов приятел.

сподели ме