След като цяла сутрин бе играл навън с другите духчета, Мъхчо се прибираше за обяд. Точно до неговото дърво растеше една стара, разкривена круша и под нея стоеше едно мече и гледаше нагоре. Мъхчо бе видял мечето още сутринта, когато излизаше. Явно то не бе помръднало от мястото си през цялото време.

- Какво правиш там? – приближи се любопитното духче.
- Искам да ям круши. – отговори мечето.
- Хаха – засмя се Мъхчо. – Но сега е още началото на юни, а крушите зреят през септември, това е чак след три месеца.
- Но аз искам круши сега! – настоя мечето.
- Сега гората е пълна с други вкусни неща за ядене. Вчера бях на Слънчевата поляна и първите ягодки вече са узрели. Скоро ще са готови и дивите череши, децата не ги обичат, защото са дребнички и малко стипчиви, но на теб ще ти харесат. А през август ще се появят най-вкусните лакомства – малини, боровинки и къпини. Разбира се има и сливи, но с тях трябва да внимаваш, защото ако изядеш много може да те заболи коремчето.
- Не искам друго! Искам круши! – прекъсна го мечето.
- За крушите ще трябва да почакаш до септемри.
- Не искам да чакам! Искам круши! Сега! Веднага! – мечето се ядоса, започна да тропа с крачета, изправи се и заудря с предните си лапи по ствола на дървото.

От ударите три малки зелени круши се откъснаха и тупнаха на земята. Преди Мъхчо да успее да го спре, мечето налапа две от тях и лакомо ги глътна. Третата я изплю, защото усети колко горчиви и кисели са все още неузрелите плодове.

Вечерта мечето го заболя коремчето заради двете зелени круши, които бе изяло. То засрамено разказа на мама Меца какво е направило и обеща друг път да не прави така, а тя му свари чай от лайка с лъжичка горски мед.

сподели ме