В корените на дървото, където живееше горското духче Капчица, имаше чудна хралупа, застлана с меки пухчета. В нея се беше настанило семейство зайчета и Капчица беше много радостна, че има с кого да си играе, особено откакто се роди малкият Пухчо. Пухчо беше снежнобял на цвят, с пухкава топчеста опашка и любопитно носле. Мама зайка често повтаряше на Пухчо:

- Недей да ходиш сам на полянката, през която тече поточето, защото там дебне лисицата.

Пухчо обаче много обичаше тази полянка, защото там растеше най-вкусната тревица и можеше да се играят толкова забавни игри. Най-много му харесваше да пуска лодки от листенца в поточето, да разглежда пъстрите камъчета и да мие лапичките си в бистрата вода. Затова един ден, когато мама зайка тръгна да търси храна, Пухчо се измъкна от хралупата и тръгна към полянката. Капчица се опита да го предупреди да не ходи там, но той не я послуша и с весели подскоци побягна напред.

Край поточето Пухчо дълго игра на гоненица с водните кончета, после прави с лапичките си стъпки в мокрия пясък, любува се на отраженията на облаците във водата и накрая хапна малко зелена тревичка и уморен заспа. Кума Лиса дълго се бе спотайвала в сенките, наблюдавайки веселото зайче и сега с бавни стъпки се приближаваше към него. Изведнъж едно клонче под краката й изпука леко. Дългите уши на Пухчо щръкнаха нагоре, той отвори очички и побягна уплашено, а Кума Лиса се втурна към него.

- Помощ! Помощ! – викаше Пухчо докато тичаше. – Лисицата ме гони и ще ме хване.
С виковете си зайчето събуди духчето Зеленушка от следобедния й сън. Тя бързо се огледа наоколо и извика на зайчето.
- Тичай насам Пухчо. В моето дърво има малка дупка, Кума Лиса не може да те стигне там, скрий се бързо!

Пухчо чу гласа на Зеленушка, втурна се с последни сили към нея и се шмугна в една почти невидима дупка сред шумата.Кума Лиса дълго обикаля наоколо, души сред храстите, рови с лапички изсъхналите листа,но не успя да намери зайчето и се прибра в гората гладна.

Пухчо благодари на Зеленушка, че го е спасила от лисицата и тръгна обратно към своята хралупка, като обеща да внимава по пътя. Удома вече го чакаше разтревожена мама Зайка, която бе разбрала от Капчица къде е отишъл синът й. Пухчо дълго гушка майка си, разказа й всичко, извини се, че не е послушал съвета й и каза, че повече няма да ходи до поточето сам.

бутон за споделяне