Зелената гъсеничка отхапа няколко хапки от листенцето и протегна крачка, така й се спеше. Направи около себе си мъхест пашкул и се вмъкна на топло в него. Вътре беше толкова мекичко и приятно, вятърът леко люлееше пашкула и гъсеничката никак не бързаше да се събуди.

А когато най-накрая отвори очи и се измъкна от топлото си легълце, откри, че с нея се е случила чудна промяна. Гъсеничката се бе превърнала в пеперуда. С тънко, изящно телце, миниатюрни антенки и жълти крилца с черни райенца и две кръгчета в червено и синьо.

- О, колко съм красива – ахна пеперудата. – Аз съм най-красивата пеперуда на света. Вижте как блестят крилцата ми на слънцето, колко са ярки цветовете и колко грациозна съм аз. Вижте колко хубаво мога да летя и как танцувам сред тревичките и цветята. А този червен мак е моята къщичка. Най-хубавата къщичка на света – колко са нежни цветчетата му, как леко се поклащат от вятъра и колко е просторно вътре. Никой друг няма такива красиви крилца и толкова хубава къща като моите. Аз съм най-най прекрасна на света!

Така се хвалеше пеперудата пред другите пеперуди и пред всяко насекомо или животинче, което срещнеше. Но след няколко дена й се стори, че всички я отбягват. Щом я видеха, бръмбарите и пчеличките отлитаха в друга посока, мишлетата се шмугваха в дупките си, а зайчетата с бързи подскоци се скриваха в хралупите си.

Останала сама пеперудата кацна на едно клонче и сведе тъжно глава.

- Хрй – повика я горското духче Слънчевко, което живееше в дървото, на което бе кацнала пеперудата. – Защо си тъжна? И защо не играеш с останалите пеперуди, а седиш сама тук?
- О, ами те не искат да играят с мен. Може би ми завиждат, защото съм най-красивата на света…
- Кой ти каза, че си най-красивата на света? – усмихна се Слънчевко.
- Няма нужда да ми казват, аз си знам. Ето, погледни крилцата ми и виж сам – пеперудата разпери крилцата си и затрепка с тях.
- Да, много са красиви. Но погледни там на поляната на една лилава теменужда е кацнала друга пеперуда и крилата й са точно като твоите. А виждаш ли онези две бели пеперуди, които се гонят сред глухарчетата и крилцата им изглеждат прозрачни заради слънчевите лъчи. Върху шипката е кацнала една синя пеперуда, а ей тук между листата ми – една оранжева на бели точици и малко кафяво по края на крилцата.
Пеперудата поглеждаше накъдето й сочеше Слънчевко и сякаш за първи път забелязваше другите пеперуди. Тя с неохота си призна, че те също са красиви, макар все още да не беше напълно убедена, че може да има и по-красиви от нея.
- Сигурен съм, че за някого ти ще си най-красивата пеперуда на света – добави Слънчевко. – Но има и други, които харесват повече синия цвят и за тях онази бледо синя пеперуда ще е най-хубавата на света. Друг ще хареса бялата, а трети – онази на точиците.
- Сигурно си прав – отвърна колебливо пеперудата. – Но тогава и моят мак вероятно не е най-хубавата къщичка на света.
- За теб може и да е. Но за синигерчето най-хубавият дом е неговото гнездо, за зайчетата – хралупата в корените на Капчица, а за мечетата – Тъмната пещера.
- Да, така е, мечето няма как да се събере на моето цвете – засмя се пеперудата. – Много се радвам, че поговорихме. Аз ще отида да поиграя с другите пеперуди, дано вече не ме отбягват.
- Мисля, че просто им беше омръзнало постоянно да се хвалиш, че си най-красива на света. Не е важно в какви цветове са украсени крилцата ти или колко е голяма и красива къщичката ти. Приятелството и добротата са много по-ценни от тях, а вярвам, че ти ще бъдеш една много добра приятелка.

споделяне на връзка