В Тъмната пещера живееше мама меца с трите си мечета. Най-малкото от тях се казваше Преси. То имаше тъмна кафява козина, стъпваше малко тромаво и беше доста палаво.

Веднъж мама меца излезе на разходка с трите си мечета и по пътя срещнаха Кума Лиса.

- Здравейте – поздрави ги тя и всички освен Преси също я поздравиха.
- Вчера ходихме до Бялата скала да берем мащерка– заобяснява мама меца. – Знам, че и ти търсеше, а там има много и е с чуден аромат.
- Мамо, мамо – забута я Преси – хайде да тръгваме.
- Изчакай ме малко – помоли мама меца, но Преси продължи да я бута с лапички и даговори.

Когато си тръгваше Кума Лиса подари на всяко мече по една жълта круша. Преси веднага налапа своята и хукна напред без да благодари.

- Коко невъзпитано мече – измърмори Кума Лиса тихо, но мечето я чу, макар и да беше далеч.

Когато наближиха кошерите на пчелите, мама меца помоли мечетата да пазят тишина, но Преси не я послуша и запя силно една песничка, която много обичаше. Пчелите го чуха и излетяха ядосани от кошера, мислейки, че мечето е дошло за меда им. Те се спуснаха след него с острите си жила, а Преси едва се спаси като се мушна в храсталака.

- Ама че невъзпитано невъзпитано мече – изжужаха ядосано пчеличките и полетяха обратно към кошера си.

За радост на Преси храстите, в които се скри, бяха пълни с къпини и той започна лакомо да яде. Сестричките му също дойдоха да си хапнат, но за разлика от него, те внимаваха да не закачат кожухчетата си на тръните и да не се изцапат. А когато Преси приключи с яденето цялата му козинка беше на червени петна от къпините и пълна с бодилчета.

- Много невъзпитано мече – извряка една сврака, кацнала на съседния клон, когато видя Преси да излиза от храстите.

Накрая мама меца заведе малките мечета да се измият на Кристалното езеро край водопада. Сестрите на Преси леко потопиха лапичките си да ги измият, а после бавно влязоха във водата да поплуват, след като поискаха разрешение от майка си. За разлика от тях Преси хукна с всичка сила към езерото и с голям скок цопна вътре, разплисквайки вода наоколо. Мама меца му каза да спре и го предупреди да внимава повече, но той не я послуша и продължи да цопка и плиска вода.

- Ох, намокри ме – извика сърдито сърничката Мая, която беше дошла до езерото да пие вода. – Много си невъзпитано мече, Преси!
- Защо цял ден всички ми повтарят, че съм невъзпитан – намуси се Преси и излезе от водата. – Това значи ли, че съм лош?
- Ти не си лош – отвърна горското духче Капчица, което също беше дошло да играе сред водните пръски на водопада. – На мен ми изглеждаш като едно много добро мече, макар че преди малко се държа наистина невъзпитано.
- Какво толкова съм направил?
- Не послуша мама, когато те предупреди да не пръскаш вода и намокри Мая.
- А как да бъда възпитан? – заинтересува се Преси.
- Можеш да започнеш като се извиниш на сърничката – предложи Капчица.
- Извинявай, Мая – каза мечето като отиде при сърничката. – Не исках да те намокря, ще внимавам повече.
- Сега възпитан ли съм – попита Преси като се върна при Капчица.
- Да – засмя се горското духче – Но хайде да ми разкажеш кой друг ти е казал, че си нвъзпитан днес. И какво трябва да направиш следващия път, за да не те наричат така.
- Първо беше Кума Лиса – спомни си Преси. – Следващия път ще й кажа „Здравей“, когато я срещна и „благодаря“, когато ми даде подарък. И няма да бутам мама и да й преча да говори.
- Точно така би направило едно добре възпитано мече – похвали го Капчица.
- После бяха пчеличките – сети се Преси. – Следващия път, когато мама ме помоли да съм тихичък, няма да крещя и да викам.
- Да – каза духчето – когато мама те помоли за нещо, трябва да го правиш, така както тя прави това, за което ти я помолиш.
- И накрая свраката – припомни си мечето. – Следващия път, когато ям, ще внимавам повече да не си изцапам кожухчето и да не го скъсам на тръните.
- Браво! – похвали го Капчица. – Сигурна съм, че ако спазваш тези твои обещания и се държиш добре с останалите животни, никой никога вече няма да ти каже, че си невъзпитано мече.
- Мамо, мамо, аз вече съм възпитано мече – извика Преси и изтича при майка си.
- Добре миличък – усмихна се мама меца и прегърна мечето, но то се сети нещо и се върна обратно.
- Довиждане Капчице и благодаря за съветите.
Горското духче помаха на мечето и седна на един камък да погледа дъгата, образувала се сред пръските на водопада.

сподели ме