Горските духчета играеха на гоненица, тичаха и се смееха, но изведнъж се случи нещо, което прекъсна веселието им. Мъхчо се опита да хване Зеленушка, а тя искаше да му избяга, той я дръпна малко по-силно и любимото й герданче се скъса, а мънистата се разпиляха по земята. Зеленушка се разплака.

- Не беше нарочно. Извинявай.
Но Зеленушка беше ядосана, блъсна Мъхчо и се развика.
- Ти си лошо духче, махай се, не искам повече да сме приятели.
- И аз не искам да съм ти приятел, щом се държиш така с мен – разсърди се и Мъхчо.

Двете духчета се прибраха нацупени и повече не излязоха да играят този ден. На следващата сутрин Звездичка отиде при Зеленушка, за да я покани да играят на криеница.
- Ако Мъхчо ще играе с нас, аз няма да дойда – отвърна намусено духчето.

Следобяд пък Гъбчо повика Мъхчо на разходка.
- Ако Зеленушка е с нас, няма да идвам.

На останалите горски духчета им стана тъжно, че приятелите им са скарани и не искат да играят заедно с тях и решиха да поговорят с тях и да се опитат да ги сдобрят.

- Мъхчо не искаше да скъса герданчето ти – обясниха те на Зеленушка. – Беше без да иска, освен това той ти се извини. Знаем, че това ти беше любимото герданче, но винаги можеш да си направиш ново, по-красиво, а никъде не можеш да намериш приятел като Мъхчо. Приятелството е много по-важно и не трябваше така да го блъскаш и обиждаш, но ако му се извиниш той със сигурност ще ти прости.
- Знам и на мен ми е тъжно, че се скарахме с Мъхчо, той е много добър приятел и винаги ми е помагал. Веднъж, когато по листенцата на дървото ми бяха полазили стотици листни въшки, той изпрати своите калинки при мен да ми помогнат.

След това духчетата отидоха и при Мъхчо.
- Зеленушка беше много разстроена, тъжна и ядосана, затова се държа така с теб. Но сме сигурни, че тя съжалява за думите си и не ги мисли наистина. Съжалява и че те удари и е готова да ти се извини. Ще видиш, че ще ти прости за скъсаното герданче щом и ти и простиш за лошите думи.
- Да, знам, че Зеленушка се държа зле с мен, защото беше разстроена, иначе винаги е толкова мила и добра. Веднъж, когато имаше буря и мен ме беше страх от гръмотевиците, тя ме държа цял час за ръка и ме успокояваше с нежните си клонки.

Двете духчета се съгласиха да се видят. Зеленушка откъсна три от теменужките, които растяха в корените й и направи букет за Мъхчо. А мъхчо събра няколко капчици смола, изсуши ги на слънце докато заблестят като злато и после ги съедини с няколко нежни влакънца от мъх, за да направи най-нежното и красиво герданче за Зеленушка.

- Извинявай, че скъсах герданчето ти, беше без да искам – каза Мъхчо.
- И аз се извинявам, че се държах така лошо, не трябваше да те удрям ида те обиждам.
- Прощавам ти, хайде отново да сме приятели.
- И аз ти прощавам. Това е за теб – и Зеленушка му подаде теменужките.
- Благодаря! Любимите ми цветя! А това е за теб – и Мъхчо х подаде герданчето.
- Блафодаря! Прекрасно е, много по-хубаво от предишното. А сега хайде да играем заедно!

бутони за социални мрежи