Всяка година в средата на пролетта, когато всички дървета обличаха най-пъстрите си премени от нежни бели и розови цветчета, във Вълшебната гора на духчетата се провеждаше Пролетният горски бал. Но тази година балът беше на път да се провали. Първо славейчетата се разболяха, защото пиха студена вода от Бързото поточе и сега ги болеше гърлото. Славеите се грижеха за музиката и специално за бала изпълняваха най-хубавите си песни, а без тях не можеше да има танци. После пеперудите и светулките се скараха за това кой прави най-красивите гирлянди и казаха, че няма да дойдат на бала, а без тях нямаше да има празнична украса. И накрая се оказа, че Зеленушка е останала без рокля за бала.

Горските духчета обаче много обичаха да ходят на бал и затова решиха да направят всичко възможно, за да има тържество. Мъхчо и Звездичка отидоха при совата, за да я попитат как да излекуват славейчетата и да върнат гласа им.
- Сварете им чай от лайка и мащерка. Нека пият по една орехова черупка с чай сутрин, обед и вечер. И по капка мед във всяка чашка. След няколко дена пак ще могат да чуруликат весело.
- Но къде да намерим билки? – зачуди се Мъхчо. – Сега е пролет, а те цъфтят чак през лятото.
- Питайте Мецана – посъветва ги совата. – Тя всяка есен прави възглавнички от сухи билки и цветя, за да успокояват с аромата си малките мечета и те да спят непробудно цяла зима.

Звездичка и Мъхчо отидоха при Мецана, която живееше с трите си малки мечета в Тъмната пещера.
- Моля те, Бабо Мецо, дай ни малко от твоите билки – каза Звездичка. – Славейчетата са болни и совата ни каза да им сварим чай, за да оздравеят и да могат да пеят на бала.
- Разбира се, ще ви дам, и аз много обичам техните песни – каза Меца и им подаде няколко стръкчета лайка и мащерка.

После духчетата отидоха и при пчеличките.
- Здравей Звездичке! Здравей Мъхчо! – поздравиха пчеличките-стражи, които пазеха входа на кошера. – Какво ви води насам?
- Дошли сме да ви помолим за малко мед – славейчетата ги боли гърло и ще им го занесем, за да оздравеят.
- През зимата изядохме почти всичките си запаси, а новият мед още не е готов, защото сега цъфтят първите цветя. Но за вас винаги ще се намери мъничко мед. Ей сега ще донесем.

Звездичка и Мъхчо почакаха малко и скоро от кошера излезе една пчеличка и им подаде черупка от жълъд, пълна с мед. Двете духчета я взеха и забързаха към гнездото на славейчетата, като по пътя минаха и край Бързото поточе, за да налеят вода за чая.

Още щом изпиха първата чаша славейчетата се почустваха по-добре. Те обещаха да спазват заръките на совата и да пият чай по три пъти на ден, за да оздравеят напълно за бала.

През това време Бодливко и Капчица отидоха да поговорят със светулките и пеперудите и да се опитат да ги сдобрят.
- Ние правим по-хубави гирлянди – твърдяха светулките. – Ние можем да мигаме и да светим в тъмното, а вие не можете.
- Не, ние правим по-хубави гирлянди – казаха пеперудите. – Вижте в какви пъстри цветове са украсени крилата ни – жълто, розово, синьо, оранжево, лилаво. А вие светите само в бяло, то е скучно.
- Ние харесваме еднакво и двете – опита се да ги успокои Капчица – и мигащите светлини на светулките и цветовете на пеперудите.
- Освен това вие не можете едни без други – обясни Бодливко. – Без светлината на светулките никой няма да вижда красивите крилца на пеперудите в тъмното. А без техните пъстри цветове наистина няма да е чак толкова весело. Затова искаме всички да дойдете на бала, без вас не може да има истински празник.

Пеперудите и светулките се замислиха над думите на Бодливко и решиха, че е прав. Няма значение кой прави по-хубави гирлянди (а те и двата бяха наистина хубави), важното е, че и пеперудите и светулките еднакво обичаха бала, много се забавляваха на него и не искаха да го пропуснат заради един спор.

Оставаше единствено проблемът с роклята на Зеленушка. Първо тя реши да си направи рокля от жълти есенни листа, но през зимата те съвсем бяха изсъхнали, бяха набръчкани и покафенели и от тях не можеше да се направи рокля. После й хрумна идеята да си направи рокля от пролетни цветчета, но те бяха толкова нежни и красиви, че тя не посмя да ги откъсне, а и знаеше, че щом ги откъсне те бързо ще увяхнат и докато дойде време за бала роклята вече няма да е така красива. Накрая синигерчетата, които живееха в клоните на Капчица и бяха чули за проблемите на горското духче, предложиха да дадат на Зеленушка няколко от перцата си, за да си ушие рокля от тях. Оказа се обаче, че перцата са толкова мънички, че нямаше да стигнат дори и за единия ръкав, така че и тази идея пропадна.

Зеленушка съвсем се беше отчаяла и беше напът да се разплаче, когато чу тъничък глас:
- Аз направих рокля за теб.
Зеленушка се огледа изненадано наоколо, но не можа да разбере откъде идва гласа.
- Ехо, тук съм – обади се отново гласът.

И тогава Зеленушка го видя – едно мъничко паяче, което живееше точно под дървото й плетеше паяжинки сред тревите и храстите. Паячето живееше там от дълго време, но духчето не му обръщаше внимание и рядко го забелязваше, само понякога усещаше гъделичкането му, когато паячето решеше да се покатери по ствола на дървото й. Сега Зеленушка се сети, че дори не знае името му.

- О, здравей. Извинявай, но как се казваш?
- Казвам се Итси – отвърна паячето. – И направих тази рокля за теб.
Итси подаде на Зеленушка най-прекрасната рокля, която духчето беше виждало. Тя беше изтъкана от тънка, почти прозрачна паяжина и обсипана с капчици роса, които блестяха като бисери.
- Много благодаря! – Зеленушка беше трогната. – Роклята е приказно красива. Но ти ми правиш толкова хубав подарък, а аз дори не те познавам и не ти обръщах никакво внимание през всичките тези години докато живееше край мен.
- О, ами аз съм такова дребничко, как да ме забележиш – отвърна скромно паячето. – Но дори и без да ме познаваш ти много пъти си ми помагала.
- Така ли? – изненада се Зеленушка. – Но как?
- Твоите листа пазят паяжината ми от дъждовете. Когато вали, капчиците падат върху короната на дървото все едно е чадър и моят дом остава сух и нишките не се късат.
- О, много се радвам, че съм ти помогнала. И обещавам в бъдеще винаги да те поздравявам като те видя. Много благодаря за роклята! И ти ще дойдеш на бала нали? Може да танцуваме заедно!
- Много ще се радвам!

И така денят на горския бал дойде. Славейчетата бяха оздравели и изпяха най-хубавите си песни като се редуваха с хора на синигерчетата. Крилцата на пеперудите блестяха в пъстри цветове, осветявани от мигащите светулки. А Зеленушка изненада всички с приказно красивата си рокля и танцува цели три пъти с паячето Итси. Баба Меца дойде заедно с трите си мечета и донесе цяла кошница с ягоди. Дори Кумчо Вълчо и Кума Лиса поне в този ден не гонеха зайчетата и миишлетата и получиха разрешение да се включат в бала. Животните и горските духчета пяха, танцуваха и се веселиха цяла вечер докато небето се посипа със звезди, а усмихнатата луна им помаха за поздрав.

бутони за споделяне