Във Вълшебната гора живееха горски духчета. Техен дом бяха вековните дървета – онези с много дебели стволове, високи клони и стотици листенца, полюшващи се от вятъра. Никой не знаеше на колко години точно са горските духчета. Те се бяха появили много, много отдавна, още докато дърветата са били само мънички семенца, от които са се подали първите листенца.

Горските духчета бяха много стари и много мъдри, можеха да те научат на хиляди неща и да ти дадат добър съвет, но също като децата те много обичаха да играят, да се забавляват и да се смеят. Затова и децата понякога успяваха да ги видят в играта на слънчевите лъчи сред клонките или да ги чуят сред шепота на вятъра в листата. Горските духчета бяха невидими за възрастните хора и разговаряха само с животните.

Всяко духче живееше в свое дърво и си имаше име – Капчица – защото беше нежна и прозрачна като капка роса, Мъхчо – защото дървото, в което живееше беше цялото обрасло с мъхове, Звездичка – защото нощем се изкачваше до най-високото клонче на своето дърво и дълго гледаше звездите преди да заспи, Слънчевко – защото обичаше да се люлее на някое клонче и да играе със слънчевите лъчи, Бодливко – защото беше единственото духче, което беше избрало за свой дом една елха, а и защото характерът му беше такъв малко бодлив, и Зеленушка – защото очите й бяха зелени също като листата на нейното дърво.

бутон за сайт