Горското духче Мъхчо се прибираше от разходка до Слънчевата полянка, когато до него достигна тих плач. Той се огледа наоколо, но не видя нищо. После изведнъж забеляза сгушено в храстите малко таралежче, чиито бодлички стърчаха нагоре и леко потреперваха като стръкчета трева, полюшвани от вятъра.

- Здравей, Ежко! Защо плачеш? Мога ли да ти помогна с нещо?
- По-добре не се приближавай – предупреди го таралежчето – мога да те убода с бодлите си.
- Но ти си толкова добричък, твърна Мъхчо, знам, че няма да ме убодеш нарочно.
- Но може без да искам – въздъхна таралежчето и още една сълза капна от окото му.
- Ще ми разкажеш ли какво се е случило?
- Зайчетата играеха на гоненица и исках и аз да играя с тях, но те казаха, че ще ги убода щом се опитат да ме хванат и не ми дадоха да играя с тях. После видях мишлетата да играят футбол, но и те не пожелаха да ме включат в играта си, за да не им спукам топката. А една пеперуда избяга от мен, за да не нарани крилата си на бодличките ми. Никой не иска да играе с мен, защото съм бодлив. А на мен така ми се играе! Искам и аз да имам приятели!
- Искаш ли да поиграем заедно? – предложи Мъхчо.
- Не те ли е страх, че ще те убода? – учуди се таралежчето.
- Аз съм горско духче и не можеш да ме убодеш – засмя се Мъхчо. – Но дори да бях зайче или мишле пак нямаше да ме е страх от теб. Има игри, които можем да играем заедно без значение дали си с бодли или не. Например боулинг.
- Боулинг ли?
- Да, сега ще ти покажа как се играе.

Мъхчо взе няколко големи шишарки и ги нареди прави. След това намери една ябълка и я търкулна към шишарките. Уцели една от тях и тя падна.

- Целта е да събориш всички шишарки, като ги улучиш с ябълката – бясни Мъхчо. – Сега е твой ред.

Ежко търкулна ябълката с лапичките си и събори две от шишарките.

- Браво! – извика Мъхчо.

Двамата поиграха малко и усетиха, че около тях се е събрала публика – две зайчета и три мишлета.

- Можем ли да играем и ние – попитаха зайчетата.
- И ние също – обадиха се и мишлетата.
- Разбира се – съгласи се с радост Ежко.
Всички играха заедно чак до вечерта и много се забавляваха.
- Извинявай, че по-рано те изгонихме и не искахме да играем с теб – казаха накрая зайчетата и мишлетата. – Не те познавахме и ни беше страх от бодлите ти.
- Не се сърдя – отвърна Ежко. – Макар, че ми стана наистина тъжно тогава. Знам, че има игри, които не можем да играем заедно, но пък има други, които можем.

Скоро зайчетата и мишлетата откриха, че има и много други игри освен боулинга, които могат да играят с Ежко без да се притесняват от бодлите му. Например криеница, в която Ежко беше много добър, защото можеше да се свива на кълбо или да изправя бодлите си и да се слива с тревата. Играеха и на лов на съкровища, а Ежко винаги намираше много интересни неща, а и можеше да носи забодени на игличките си по много съкровища наведнъж. Освен това, когато бяха с Ежко, зайчетата и мишлетата не се страхуваха, че може да срещнат Кума Лиса, защото знаеха, че малкото таралежче е много смело и ще ги спаси с острите си бодли.

Така горските животни постепенно опознаха Ежко и разбраха, че неговите бодли не са пречка пред игрите, веселието и приятелството.

споделяне в социални мрежи