Един ден докато горските духчета играеха на криеница със слънчевите лъчи, до тях достигнаха човешки гласове. Духчетата веднага млъкнаха и се скриха. В гората дойдоха петима мъже с тежки брадви в ръцете, те дълго разглеждаха дърветата, после поставиха по тях някакви знаци и си заминаха. Горските духчета, които бяха видели всичко, заплакаха. Животните, които живееха в гората ги чуха и ги попитаха:

- Защо плачете горски духчета?
- Плачем, защото това бяха дървари, утре те ще се върнат и ще отсекат нашите домове. Какво ще правим тогава?
- Не се плашете, отвърнаха им животните. – Вие толкова пъти сте ни помагали в беда, сега е наш ред да ви помогнем.

На следващия ден дърварите наистина се върнаха. Разпръснаха се из гората и извадиха брадвите си. Щом първият замахна с брадвата си около него зажужаха рояк пчели и комари. Те така го изпонажилиха, че човекът хвърли брадвата си и хукна да бяга.

Щом вторият дървар размаха брадвата си, катеричките, които живееха в дървото на Бодливко, започнаха да го замерят с орехи, кестени и шишарки. Туп орехче по главата, бам кестенче по ръката, бум шишарка по краката. Дърварят размаха заканително брадвата си, но катеричките подскачаха високо по клоните и той не можеше да ги стигне. Накрая от толкова удари главата така го заболя, че той също си взе брадвата и си замина.

Щом третият дървар замахна с брадвата си мишлетата, които живееха в корените на Мъхчо, изпълзяха от дупката си и се мушнаха в крачолите на панталона му. Дърварят се опита да ги изгони, но те пълзяха по краката му, изкатериха се нагоре и се напъхаха в ръкавите му. Дърварят без да се замисли замахна с брадвата да ги удари, но вместо това поряза ръката си на острието, хвърли брадвата и затича към къщи.

Когато четвъртият дървар замахна с брадвата си, иззад дървото на Звездичка, което се канеше да отсече, изскочи една грамадна рунтава мечка. Тя се изправи на задните си крака и изръмжа ядосано, а дърварят от страх изпусна брадвата си и хукна да бяга.

А какво стана с петия дървар? Той като чу рева на мечката дори не и помисли да сече дървета, а веднага побегна да се спасява.

Горските духчета благодариха на животните за помощта и всички заедно празнуваха спасението си.

сподели ме