Горското духче Бодливко тъкмо заспиваше, изморен след дългия ден на игри, когато изведнъж наоколо се разнесе силен шум. Някой подскачаше по клоните на неговото дърво и викаше високо. Бодливко се измъкна намусен от топлото легло, покрито с мъх и шума и подаде глава навън. Сред клоните на елхата тичаха и се гонеха две катерички – братчето Рижавко и сестричката му Пъргавелка. В първия момент Бодливко помисли, че си играят, но после забеляза, че Пъргавелка държеше орехче, а Рижавко викаше след нея:

- Върни ми го, то си е мое! Дай ми го!
- Не, мое е! – отвръщаше първата катеричка.
- Хей, я спрете – извика ядосано Бодливко. – Пречите ми да спя с вашите караници. Какво толкова се е случило.
- Тя ми открадна орехчето – заяви ядосано Рижавко.
- Не, аз го взех първа, мое си е.
- Но аз го намерих и го видях първи, значи е мое.

Двете катерички се готвеха отново да хукнат да се гонят сред клоните на дървото, но Бодливко ги спря.

- Щом вие не можете да се разберете за орехчето, искате ли аз да ви помогна?
- Да! – съгласиха се веднага двете катеричета. – Ти си умен и мъдър.
- Добре. Вземете орехчето и го хвърлете на земята.

Пъргавелка пусна орехчето от най-високото клонче, то падна, удари се в един камък и се счупи. Бодливко извади ядката, раздели я на две и подаде едната половина на Пъргавелка, а другата – на Рижавко. Катеричките грабнаха бързо ядките и ги схрускаха доволни. Пъргавелка изведнъж подскочи:

- Хей, виж Рижавко, ей там има още едно орехче. Хайде да си го разделим и него!

Бодливко се усмихна, взе ореховата черупка, от която ставаше чудесна чашка, прибра се в дървото и си направи топлъл чай преди да си легне отново в мекото легълце.

бутони за споделяне