» Подариха ми усмивка

„По едно дърво за всеки блог“

Rossi — Tue, 24 Jan 2012 16:37:30 +0000

Замисляли ли сте се, че ако имате личен блог, с това всъщност допринасяте мъничко за замърсяването на околната среда? Макар да са само виртуални, за да съществуват блоговете се нуждаят от сървъри, а те от своя страна – от електричество, за да работят и да се охлаждат. А производстовто на електричество много често замърсява околната среда.

Томас Холц не само се е замислил по този въпрос, но и е решил да направи нещо. Съвместно с международната организация I plant a tree (Аз засаждам дърво) той решава да засади по едно дърво за всеки блогър, които пожелае да се включи в инициативата и да разкаже за нея на читателите си. От април 2010 до момента по този начин за засадени 710 дървета, което е допринесло за неутрализирането на над 12 тона въглероден диоксид.

Скоро ще има и едно дръвче, засадено от името на Оптимистично :) За да се присъедините към идеята е нужно само да си изберете дръвче (аз си избрах дъб), да пишете за това в блога си и да потвърдите участието си на сайта.

Моето дръвче Преди време в хубавите новини бях писала за инициатива на......
Твърде късно е да сме песимисти! Твърде късно е да сме песимисти. Един човек успя сам......
Индекс „Щастлива планета“ Индексът „Щастлива планета” измерва развитието на обществото и влиянието, което......

Това, което прави празникът истински

Rossi — Thu, 29 Dec 2011 15:12:04 +0000

Част от празниците отминаха, други предстоят съвсем скоро, а аз още седмица преди Коледа се бях отвяла в творческа почивка в Шумен. И като за празници си имаше всичко – украсена елха и много подаръци под нея, пъстри светлинки, детски коледни песнички, ръчно нарисувани картички, пълни с хубави пожелания, стари филми, които въртят всяка година по това време, традиционната трапеза за Бъдни вечер, че дори няколко дена преди Коледа заваля сняг и превърна всичко в бяла приказка, допълвайки магията на празника до съвършенство.

Но всички тези неща са подробности. Дори и да нямаше нито едно от тях, празникът пак щеше да си е все така прекрасен, защото това, което прави празникът истински, са хората. Приятелите, семейството, всички онези любими хора, които дори и само един от тях да отсъства, празникът не би бил същият. Топлината не идва от дървото, горящо в камината, а от сърцата на близките. Светлината не е в пъстрите коледни лампички, а в очите на любимите същества. Светли и топли празници!

Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три......
Коледни картички :) Както и миналата година около Коледа и тази реших да......
Следпразнично Вчера доста хора писаха на празнична тема… аз малко пропуснах…......

Коледни картички :)

Rossi — Thu, 15 Dec 2011 08:07:54 +0000

Както и миналата година около Коледа и тази реших да изпратя на няколко читатели на блога коледни картички :) Картичките са рисувани с благотворителна цел от деца от дома в с. Доганово и всички средства отиват за тях. Имам на разположение пет, но ако има повече желаещи, ще помисля и за още. Процедурата ви е известна: който иска картичка да изпрати един мейл с адреса, на който да му я изпратя на optimistichno [at] abv [.] bg Предупреждавам, че може да има забавяне с получаването, така че бъдете търпеливи. Миналата година за щастие нямаше изгубени картички, но за сметка на това пък от две пратени по едно и също време, първа пристигна тази за Испания, а втора тази до Варна. Един много усмихнат ден от мен!

Коледни картички Навън всичко е покрито със сняг. Събота е, не трябва......
Коледни вълнения На всички ви пожелавам светли и топли празници. Прегърнете близките......
Предколедно настроение Украсата в комбинация с детски коледни песнички и топло мляко......

За позитивните оценки, следствията от тях или липсата на такива

Rossi — Tue, 13 Sep 2011 06:38:08 +0000

Да знаеш и усещаш, че това, което правиш, има значение, е прекрасно. Но чувството е още по-приятно, когато има някой, който забелязва и оценява твоите действия. Когато те не остават някъде там в пространството, като нещо хубаво свършено ей така на добра воля, а някой все пак вижда стойността им. Оценява желанието, ентусиазма, добрите намерения, вложените усилия, старанието, отделеното време. Казва ти „благодаря“ и не само, показва ти благодарността си, чрез своите действия. Доверява ти се и когато оправдаеш доверието му и дори надхвърлиш очакванията му, ти се доверява още повече и ти дава възможност ако желаеш да поемеш още по-големи отговорности. Дава ти избор, дава ти шанс за развитие, за растеж, но и възможност да се учиш от грешките си. И знаеш, че всичко това си си го заслужил, защото си го постигнал сам, дължи се само на теб, на това, че вложените усилия са били оценени и възнаградени.

В момента нещата се случват така, че в две различни сфери от живота ми съм в две противоположни крайности в това отношение. На едното място усилията ми се оценяват и възнаграждават и то не еднократно, а постепенно, с надграждане; докато на другото – тотално се пренебрегват (като изключим едно „благодаря“, което така си остана да виси във въздуха) и то от доста време на сам, в следствие на което мотивацията да продължаваш да се занимаваш с нещо, което очевидно не води до нищо, пада до отрицателни стойности.

Замислете се за хората около вас. оценявате ли достатъчно това, което правят за вас? И показвате ли им го? Не само чрез думи, а и чрез действия.

Липсата на оптимизъм ни затваря в клетка без изход Да очакваме най-лошото от нас самите, от околните и......
Едно ново начало! Все пак не забравяй и че всяка промяна освен край......
Причина за щастие Затова – да! Щастлива съм! Без причина. И ти не......

Плагиатството е най-висшата форма на ласкателство

Rossi — Thu, 11 Aug 2011 08:47:23 +0000

Миналата седмица съвсем случайно попаднах на текстове от блога си, публикувани на други места. Не съм търсила специално, просто проверявах дали цитати, които съм ползвала, са взети от интернет или не. Сигурна съм, че ако потърся, ще открия доста повече.

Не е много приятно. Никъде нямаше сложен линк, само на едно от местата най-отдолу пишеше „нет“. В единия сайт бяха копирани цели четири материала наведнъж; друг пък явно беше ориентиран към оказване на психологическа помощ на хора, страдащи от депресия или разни фобии. Мислех си да им пиша, като копират поне линк да слагат, но… оказа се, че няма как. Общото между всички места беше, че са форуми или платформи и за да се свържеш с човека, копирал текстовете, трябва да се регистрираш в съответните сайтове. Потърсих мейл на администратор или нещо подобно – на нито един от сайтовете не намерих.

За разлика от всички примери и истории, които съм разказвала за това как човек трябва да прави всичко възможно, за да поправи нещата, които смята за грешни, този път не направих нищо. Има случаи в които наистина не си заслужава човек да си губи времето и нервите, и според мен този случай е такъв. А има и още нещо, за което се замислих по-късно…

Колкото и материали да копира някой, никога няма да има удоволствието от писането, което изпитвам аз. Никога няма да има усещането, че създава нещо ново и лично свое, което може би ще помогне на някой друг да се усмихне. Никога няма да се запознае с прекрасните хора, с които ме срещна този блог и да изживее толкова хубави моменти с тях. Никога няма да участва в телевизионно предаване или да напише книга, или да участва в един толкова вдъхновяващ проект. И никога няма да му се случат всички хубави неща, които все още ми предстоят, благодарение на този блог.

Затова ако случайно ви се случи нещо подобно, не се ядосвайте много. Помислете си за всички онези неща, които имате и които не могат да ви бъдат отнети. Защото могат да ви вземат един текст или някоя снимка, но не и същността на човека, който стои зад тях.

И не забравяйте – „плагиатството е най-висшата форма на ласкателство“.

Вдъхновение И да, знам, че не е сигурно какво ще излезе......
„Случват ти се толкова хубави неща. Искам и аз така.” Само че зад всички тези хубави неща е стояло и......
Оптимистката Оптимистката – това съм аз разбира се – Рослава Стоянова.......

Вдъхновение

Rossi — Thu, 04 Aug 2011 06:23:14 +0000

Писането за оптимизма и за всякакви други теми в този блог винаги ми е харесвало и едва ли ще спре да ми харесва, но същевременно и някак си съм усещала липсата на съмишленици. Колкото и да четеш други позитивни блогове и дори да имаш контакт с част от авторите им, ти се иска от време на време някой да ти каже „хей, това, което правиш е супер; виж аз пък какво правя, заедно можем да помогнем на още повече хора да се усмихват“. А и в реалния живот средата ми не е изпълнена с кой знае какви оптимисти.

От известно време това се промени и едва сега разбирам, колко важен, колко прекрасен и вдъхновяващ може да бъде досегът с едни удивителни хора. Всеки от тях се занимава с нещо интересно и смислено, живее пълноценно и е открил своя начин да направи света мъничко по-добър. Всеки от нас разкрива на другите своя малък свят, изпълнен с нови, прекрасни и вълнуващи неща, за които не си и подозирал, и които ти връщат вярата в доброто и ти показват, че щом има такива хора, значи още има надежда. Всеки дава това, в което е най-добър, споделя без да очаква нищо в замяна и всички се учат един от друг и от грешките си. Удоволствието да си част от нещо толкова хубаво е наистина несравнимо, вдъхновяващо и изпълващо с енергия не само за общия ви проект, а и за нещата, с които се занимаваш и за собствения ти живот.

И да, знам, че не е сигурно какво ще излезе от цялата тази история, но точно в момента просто искам да си помечтая и да се радвам на това, което ми се случва, без някой постоянно да ми казва, че няма смисъл и няма да стане. Дори и да е така, удивителните неща, които ще науча и хората, с които се запознах, ще са достатъчни и ще знам, че си е заслужавало.

TEDx Youth @ Sofia Тази събота имах възможност да присъствам на първото за България......
Що е то оптимизъм? Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш......
„Това ми дава надежда“ Идеята на сайта www.givesmehope.com е в рамките на 2-3 изречения......

Жълто

Rossi — Wed, 27 Apr 2011 18:24:07 +0000

Покрай тези празници и разни други хубави случки, нещо се поотнесох и от доста време не съм писала тук. Но отсъствието online, значи че ми се случват много (и хубави) неща offline ;)

Миналата седмица бях на едно прекрасно арт-занимание, организирано от Моят цвят и искам да разкажа накратко за него. Беше много интересно – научих повече за значението на цвета жълто и как той влияе на настроението, характера, творчеството и тялото ни. Имаше медитация, писане на кратък разказ по ключови думи, театрални сценки, рисуване с жълти подправки и всичко това придружено с ароматен чай и вкусен ябълков сладкиш с канела.

Трябваше ми малко време да се престраша да си изиграя театралната сценка, но накрая все пак се справих и беше доста забавно. А за рисуването – от години не бях рисувала с пастели, а от подправките пък после цяла вечер ръцете ми ухаеха. Рисунката знам, че е на ниво детенце 1-ви клас, но толкова мога ;) Явно трябва да взимам уроци и по рисуване (освен по шах :D Поне е цветно и слънчево :) Относно медитацията… за първи път участвам в подобно нещо, но мисля, че горе-долу се получи :) Трудно е да се обясни и сигурно е индивидуално като усещане, но след това ми беше толкова леко и спокойно…

Разказите, които писахме, можеш да прочетеш тук – Цветята в старата гора и Разказ за лекотата и спокойствието.

PS: Следващата седмица ще разкажа повече какво съм правила по време на празниците – за разходките ми по разни интересни места, които обясняват дългото ми отсъствие тук ;)

Слънчево жълто Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко......
Животът е цветен: жълто, оранжево, златно ЖЪЛТО слънце светлина слънчогледи ябълка круша топлина огън ......
Нещо ново :) Всъщност няколко нови неща.........

Цветовете на оптимизма

Rossi — Tue, 30 Nov 2010 06:59:24 +0000

Както обещах миналия четвъртък в Усмивки, усмивки и пак усмивки :) Според „Моят цвят“ цветът на оптимизма ееее…. златен! Златното се свързва с изключителен успех „до нива, най-често недостижими за другите“, както и с „мъдрост, която смело можете да раздавате“.

И за да не ми дойде златното в повече, може да се комбинира с жълто и оранжево – за „нискоконтрастна хармония“ или със синьо и индиго – за „разчупване на предразсъдаците и прокарване на нови идеи“. Жълтото като „цвят на разума, вдъхновението и идеите“. Оранжевото – за „баланс между разум и физическо начало“ и като символ на „динамичност и новаторство“. Синьото – за да придаде усещане за „спокойствие, сигурност, инициативност“. И индигото като „елемент на духовност и интуитивност“.

Интересното е, че явно съм си избрала име на блога, което съответства цветово на моето собствено име. Примерно според анализ, правен в същия сайт основният ми цвят е оранжев, който ме характизира с „толерантност, уравновесеност, хармония и обединение, тактичност, естетическо чувство“, но също така и с „прекалено упорство и себеугаждане“ (по-вярно от това не може да бъде). Жълтото, което също е цвят на оптимизма, в същото време е и цветът на моя личен душевен стремеж, както и цвят на пътя ми в живота (според рожденната дата). Като душевен стремеж жълтото ме прави „копнееща за нови знания“ и „разностранно надарена“, но и „склонна да разпилявам енергията си“ (какво да правя – такава съм си ;). А като цвят на пътя на живота жълтото „се противопоставя на отрицателните емоции, защото светлината и топлотата му излъчват оптимизъм и радост“ :)

Като гледам в по-голямата си част съм улучила цветовете на блога в съответствие с цветовете на името, което носи – има си и жълто и синичко. Е малко съм попрекалила с розовкото, но ако се чудиш от къде идва то – цветът на „латентното ми его“ е розов. Това ще рече, че в „състояние на покой и насаме с мечите си“ съм мотивирана най-вече от това да „служа на човечеството“ :) Само трябва винаги да помня това и да не се „напраягам прекалено да постигна целта си“ и ще изпитвам „страхотно чувство на щастие“ :)

Ако ти е станало интересно и искаш да научиш повече за цветовете и как да внесеш чрез тях хармония в живота си, ето къде можеш да научиш повече – Моят цвят.

„Така го правят жените“ – разговор за оптимизма :) Малко да се похваля с една моя телевизионна изява във......
Водните боички на есента Понякога есента пристига неочаквано. Просто някоя вечер разсеяно събаря кутийката......
разМисли за оптимизма Аз съм оптимист. В края на краищата за да не......

Усмивки, усмивки и пак усмивки :)

Rossi — Thu, 25 Nov 2010 06:46:14 +0000

И смях, смях, смях – много смях :D

С това мога да обобщя накратко как мина срещата по повод една годинка от създаването на сайта Усмивка – щастието като път. Споменавала съм и друг път за него – дават шанс за изява на всякакви таланти – писане, рисуване, фотография… И най-вече на хора, които досега не са се осмелявали да споделят с други творбите си. Имат и мрежа от „позитивни сайтове“, от която имам щастието да съм част и в която наистина има интересни места :)

Вярно, бяхме само около десетина души, но за сметка на това бяхме усмихнати като за минимум сто. И накичени всички с такива усмивчици, като тази на снимката. Развеселихме и сервитьорите в кафенето ;) Дори не се караха много за внесената торта. А толкова много вицове за толкова кратко време не бях чувала и наистина не се бях смяла така отдавна. За съжаление на следващия ден не помнех почти нито един, а тези, които помня май не са за малки деца ;)

Радвам се, че реших да отида на тази среща и съм много благодарна за прекрасното настроение. И се надявам на срещата за следващата годишнина да сме още повече хора :) Когато има снимки от събитието ще сложа и линк към тях :)

PS: Ето и обещаните снимки – тук.

PPS: Понеже рождениците освен че получаваха и раздаваха подаръци, а аз вече знам в какви цветни нюанси ми е украсено името, следващия вторник ще разкажа какви са цветовете на оптимизма – малка изненадка ;)

Неочаквани усмивки А когато пристигнах на работа, на бюрото ме очакваше един......
Подариха ми усмивка :) Накратко - подарявай усивки и ще ти подаряват и на......
Ваканция :) Когато четеш това, аз вероятно вече ще катеря някой планински......

TEDx Youth @ Sofia

Rossi — Mon, 22 Nov 2010 21:09:54 +0000

Тази събота имах възможност да присъствам на първото за България TEDx Youth събитие. Международната платформа TED дава възможност за споделяне на идеи чрез кратки 10-20мин. презентации на най-различни теми. TEDx Youth – София беше едно от общо 29 подобни събития, които се проведоха по едно и също време в различни градове по света. Всички презентатори и публиката бяха много интересни млади хора, пълни с идеи, ентусиазъм и вдъхновение. След среща с такива хора започвам отново да вярвам, че и тук нещата могат да се случват, че и тук човек може да успее и да постигне нещо, да направи света малко по-добър, че един ден нещата ще се оправят, нужни са само повече като тях – повече надежда, повече любов към това, което правиш, повече енергия, повече грижа към случващото се около теб.

Прекрасни бяха и почивките, през които можехме да разговаряме с презентаторите или интересни хора от публиката, да намерим съмишленици за нашите идеи или да нарисуваме идеята си на плакат, който да залепим в залата. И разбира се неповторимият финал – всеки написа на една хартиена ракета своето пожелание и заедно хврълихме ракетките си да полетят из залата. Не знам до кого е достигнало моето пожелание, но на ракетката, която долетя до мен пишеше „Потърси себе си и когато се намериш, направи света по-добро място за живот. Мир и любов!“

А сега с по няколко думи за част от презентаторите:

Давид Давидов – едно 11-годишно момче, което има собствена фирма и уебсайт – DSD Creations, интересува се от екология; изобщо не се притеснява да излезе пред публика и говори толкова разпалено и убедително, че не може да се сравнява и с много по-големи от него.

Надежда Савова – Едно момиче обиколило света по следите на… хляба. Основало „Хлебна къща св. Христофор“ в Габрово с помощта на която връща на хората удоволствието на дребните неща в живота, удоволствието да създадеш нещо със собствените си ръце. И всичко това заради една мечта – улиците отново да ухаят на прясно изпечен хляб, а не на бензин.

Христо Колев – Едно момче, което е на ти с „тайния живот на молекулите“. И доказа, че когато говориш за наука на достъпен език, тя може да е интересна. Сега знам защо дрехите ни изглеждат по-бели след изпирането с прах за пране, както и че вече съществуват дисплеи, които могат да се огъват в най-различни форми. А от него си имам и една мини-епруветка с жълто-зелена течност, която мени цвета си под различен ъгъл.

Тодор Василев – Едно момче, което само, единствено с помощта на приятели се е заело с основаването на читалище – „Бъдеще сега“. И е успяло! Само е закупило и реставрирало сградата, след като се е преборило със сложни административни процедури, а сега се занимава и с организиране на различни инициативи в читалището.

Велика Янкова – Една приятелка, с която се запознах по време на един друг проект, за който съм писала – „Работи за промяна“. Тя доказва на практика, че и в малко градче като Чепеларе могат да се случват интересни неща – стига сам да си ги организираш. Вълнува се основно от екология и е участвала и организирала инициативи в тази насока. И както каза по време на презентацията – започваш от една малка идея и никога не знаеш до къде ще те отведе.

Момчетата и момичетата от „Йога на смеха“ Представете си зала пълна със сто човека, които крещят високо „Много добре, много добре, йеее!“, танцуват, смеят се на глас и се прегръщат с хора, които не познават. Това ми се случи в събота и беше невероятно!

Трансформаторите – и техните нестандартни идеи за промяна на градската среда – кино на открито, цветна детска площадка, счупена катерушка, използвани като поставка за саксии за цветя и много други идеи, които реализират с малко средства и много въображение.

Сугестопедия – или как да учим чрез емоции. Само ще кажа, че разбрах всичко от 10-минутния начален урок по испански, въпреки че обясниха само 4-5 думи на български, а аз никога не съм учила испански.

И това далеч не са всички! Имаше момиче, което прави от нищо – нещо. Как? С много любов. Създава изкуство от неща, които обикновените хора смятат за отпадъци. Фотограф, които снима застрашени от замърсяване и изчезване места далеч на север. Доброволци към БЧК и WWF. Оркестър от деца започнали да свирят само преди шест месеца, но го правят с толкова много ентусиазъм, че накраха публиката да затанцува. Когато качат видео от различните презентации ще дам линкове и тук :)

Оптимизъм и… За какво се сещат хората, когато става дума за оптимизъм?......
Хубави идеи и случки Наскоро в един от блоговете, които чета, попаднах на информация......
Светът е усмихнат – България Всичко, което имам, всеки човек, когото познавам, всеки малък жест......

Подариха ми усмивка :)

Rossi — Tue, 07 Sep 2010 18:02:16 +0000

И не само усмивка, а и цяла книга – „Пътят на издигането“, която дори успях да прочета през изминалите почивни дни. Честно казано не си падам много точно по такива книги, но пък част от идеите толкова съвпадаха с един роман, който бях чела преди няколко месеца и ми беше интересно да ги сравня и да потърся приликите и разликите.

Най-ценно обаче си остава личното посвещение на първата страничка и личната среща с организаторите на сайта usmivka.org – най-накрая след толкова разменени мейли по различни поводи. Прекрасно е да срещнеш едни толкова позитивни млади хора, така усмихнати, изпълнени с толкова много енергия и идеи, отворени за предложения и винаги готови да помогнат. След подобна среща, човек остава зареден с много положителни емоции за доста дълго време.

Не знам защо, но след срещата докато се прибирах към нас и чаках на един светофар, един напълно непознат господин със съпругата си ми пожелаха приятна вечер. И наистина беше приятна – дори преживях първата в живота си среща на съседите във входа на блока, където живея – 2 часа – и то без ни най-малко да ми се развали доброто настроение :)

Освен това получих и най-милият мейл от читателка на блога, който някога съм получавала и то отново във връзка с есето „Усмивка на непознат“ :)

Накратко – подарявай усмивки и ще ти подаряват и на теб :)

Минута за усмивка Първо - за една игра - "Усмихни се на непознат",......
Усмивка за добро утро! ...Но и в първата смяна има нещо хубаво. И ли......
Една усмивка и за теб :) Един от най-хубавите подаръци, които получих днес за рожденния ден......

Минута за усмивка

Rossi — Thu, 24 Jun 2010 19:23:23 +0000

Първо – за една игра – „Усмихни се на непознат“, организирана от „Усмивка – щастието като път“. Идеята е колкото лесна, толкова и трудна – да се усмихнеш на непознат и да разкажеш какво се е случило. И най-хубавото е, че при всички положения печелиш награда – най-малкото непознатия сигурно също ще ти се усмихне. Освен това никъде не е казано, че трябва да е само един непознат – може пък да ти хареса и да почнеш редовно да се усмихваш на непознати. А може пък играта да стане толкова популярна, че двама непознати, решили да я играят, да се усмихнат един на друг без дори да подозират, че другия също участва в играта. Всъщност това е едно от нещата, които ми допадна – че никъде не се говори за конкурс, а именно за игра. А играта е винаги нещо весело и забавно, връща ни към детството, когато бяхме деца и правехме точно това – раздавахме усмивките си на всички – познати и непознати.

Няма как да премина плавно във втората част на постинга – затова карам направо. Една приятелка днес ме накара да се замисля колко бързо стават промените в живота ни всъщност. Може да минават часове, дни, дори месеци, които ни се струват скучни и еднообразни и сякаш нищо не се случва, но като вземе да се случи нещо, става ей така – за минута, за секунди даже. И наистина необходима е по-малко от минута, за да се запознаеш с някой. Някой, който после може да се превърне в най-добрият ти приятел или любовта на живота ти. По-малко от минута е нужна, за да се усмихнеш, да целунеш някого, да нараниш, да кажеш думи, за които ще съжаляваш, да изгубиш някого завинаги или да го срещнеш. Дори и най-важните решения в живота си можем да обмисляме с дни, но самото решение дори можем да кажем точно в коя минута сме го взели. И тогава представяш ли си колко дълъг период е всъщност две седмици?! Ще кажеш – какво са две седмици, всичко ще си е все същото като днес. Само, че две седмици всъщност са толкова много време, за което могат да се променят толкова много неща!

Подариха ми усмивка :) Накратко - подарявай усивки и ще ти подаряват и на......
Малко внимание = една усмивка Фирмата не беше направила нещо голямо или скъпо, просто беше......
Неочаквана усмивка! Винаги е приятно, когато някой случаен човек ти се усмихне......

Хубави идеи и случки

Rossi — Thu, 27 May 2010 06:47:42 +0000

Наскоро в един от блоговете, които чета, попаднах на информация за ателие по фотография за деца от маргинализирани общности, което авторката на блога организира. Идеята е наистина хубава и може да промени живота на тези деца или най-малкото да им даде шанс. Повече можеш да прочетеш тук: Ателие Трето Око и евентуално да помогнеш с нещо, дори и малко :)

Това беше за хубавите идеи, сега – случките…

Настроението ни и отношението ни към света наистина имат удивителната способност да влияят върху това, което ни се случва. Ето, миналата седмица, например, бях в толкова лошо настроение, че просто да не си покрай мен и съответно случките все не бяха хубави или което е по-лошо – просто не се случваше нищо. А тази седмица е точно обратното – още от понеделник съм в прекрасно настроение, усмихната, добричка с хората, ентусиазирана. И ми се случват само хубави неща – разговори, срещи с приятели, неочаквани усмивки от хора, за които тъкмо съм си мислела, положителни отговори. И ми се иска да запазя това настроение поне до уикенда, а най-вече след него. (Благодаря за съветите да внимавам с оптимизма и надеждите – знам, но съветите не действат ;-)

„Случват ти се толкова хубави неща. Искам и аз така.” Само че зад всички тези хубави неща е стояло и......
Няколко идеи, за да бъдем оптимисти Не забравяй доброто настроение. Можеш примерно да си залепиш малки......
Обратно в родната страна… Ето ме отново тук! Малко уморена от пътуването, но още......

Неочаквани усмивки

Rossi — Fri, 23 Apr 2010 18:55:46 +0000

Денят започна прекрасно с едно усмихнато слънчево утро. За първи път пих кафе навън на терасата сред сандъчета с цветя, които най-накрая бях присадила предишната вечер. А когато пристигнах на работа, на бюрото ме очакваше един голям букет с лалета и момина сълза. Подарък за мен и колежката от един човек, който има къща с градина. Ей така, без повод. И цял ден цветята ми напомняха със своя лек аромат, колко хубав е живота, въпреки целия хаос, който цари в него понякога. Сега част от лалетата украсяват малката масичка вкъщи. И не можах да се стърпя да не ти ги покажа и на теб с надежда да направя денят ти малко по-цветен и усмихнат :-)

Слънце Може ли денят ти да не започне с усмивка, когато......
Усмивки, усмивки и пак усмивки :) И смях, смях, смях - много смях :D С това......
Има дни, в които… Има дни, в които се будиш с усмивка и тя......

Цветя за 8ми март :)

Rossi — Mon, 08 Mar 2010 19:32:45 +0000

Вярвайте в себе си и силата, която притежавате! Вярвайте в доброто, в любовта, в мечтите си и се борете за тях!

А вие, мъже, обичайте и уважавайте жените до себе си и им дайте свободата да бъдат такива, каквито са!

Свободата „Ето това е свободата – проумя Никола. – Тя не......
Защо по света са оптимисти? – 1 част Оптимист съм, защото виждам толкова много доброта в хората около......
На спокойният ум се подчинява цялата вселена Настроението няма значение. Настроението следва от действията. И ситуациите не......

Не давай сивото да се завръща!*

Rossi — Thu, 04 Mar 2010 06:33:38 +0000

Когато сивото избяга
и слънце над света проблесне,
тъгата от лицето пада,
да се усмихнеш става лесно.

Градът не ти изглежда грозен,
а неусетно станал цветен.
Не си намръщен и сериозен,
ако в сърцето носиш песен.

И всички грижи и проблеми
разтварят се във светлината.
Очите греят озарени
и по е леко на душата.

А другите го забелязват
и на усмивката отвръщат.
Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!

* Провокирано от „Когато сивото избяга“. Някак много съвпадна с мислите и чувствата ми през миналата седмица и просто така се получи…

Слънце Но най-много от всичко, слънцето обича да се оглежда в......
Слънчево жълто Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко......
Очите Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият......

Бяло, зелено, червено

Rossi — Wed, 03 Mar 2010 21:33:25 +0000

Българското знаме

Едно гълъбче бяло
Бяло платно е простряло
Над цялата моя родина
превърната в чудна градина.
Вижте това покривало
тъй неопетнено и бяло
то душите наши пречиства
с обич голяма, лъчиста.
Под него зеленей се тревата
зелени се ширят полята
зелени са даже реките
зелени са на мама очите.
Тъмнеят се горди балкани
от червеното слънце огряни
с червена кръв на герои пролята
е напоена до болка земята.
Три символа гордо се веят
три символа в душите ни пеят.
Бяло, зелено, червено
вей се ти знаме, свещено!

Александрина Валериева Иванова – 10 години

Животът е цветен: червено, розово залез - - - есен - - - шипки разцъфнало......
Животът е цветен: бяло покривите на къщите след първия сняг празен лист възможност да......
Животът е цветен: зелено трева - гората в разгара на лятото - елите през......

Има и такива хора

Rossi — Tue, 26 Jan 2010 19:25:02 +0000

Като сервитьора в ресторанта, който си пееше и танцуваше на пуснатата музика без да го интересува дали някой го гледа и какво ще си помисли. Просто изглеждаше щастлив и в добро настроение ей така без причина.

Като момичето, облечено в бяло палто и бял панталон; усмихваше се и изглеждаше като ангел сред всички черни и сиви якета и намръщени физиономии на хората наоколо.

Като мъжът, който пътуваше на съседната седалка в автобуса. Доста възрастен, малко бедно облечен, не беше българин, говореше с лек акцент; поне един час говори с жена си по телефона; наричаше я скъпа и по всяка негова дума личеше колко я обича, колко му липсва и как наистина няма търпение да се прибере при нея.

Като момчето, което пътуваше заедно с малкото си братче; връщаха се от някакво спортно състезание. Изглеждаше наистина загрижено за него и през всичките 6 часа път постоянно го питаше дали всичко е наред.

Още има такива хора и докато продължава да ги има светът ще е прекрасен и всеки ден ще получаваме поне по една усмивка.

„Защото младите хора са решението, а не проблемът!“ Днес най-накрая бяха публикувани победителите в творческия конкурс на младежката......
Поговорките: бързата работа – срам за майстора Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката.......
Забравено цвете… Днес е прекрасен ден... дори и само защото в както......

Една усмивка и за теб :)

Rossi — Tue, 19 Jan 2010 19:13:47 +0000

Един от най-хубавите подаръци, които получих днес за рожденния ден вчера, беше една усмивка. Подари ми я Мелиса от pozitivnoto.info Най-хубавото на подарената усмивка е, че мога и аз да я подаря на вас без да я изгубя. Напротив – колкото повече споделяш с другите своята усмивка и колкото по-често им я подаряваш, толкова по-голяма става и твоята усмивка. Аз се присъединявам към разпространението на „епидемията“ от усмивки, дано се „заразиш“ и ти ;)

Една усмивка за теб

Благодаря ти, Мелиса!

Винаги искрена усмивка Ако нещо написано тук ти е помогнало да се усмихнеш......
Подариха ми усмивка :) Накратко - подарявай усивки и ще ти подаряват и на......
Малко внимание = една усмивка Фирмата не беше направила нещо голямо или скъпо, просто беше......

х. Петрохан и за радостта да подариш мечта

Rossi — Tue, 17 Nov 2009 07:45:59 +0000

Небето е синьо. Много синьо, такова, каквото може да бъде само наесен в планините, далеч от града и автомобилните пари. По дърветата почти не са останали листа, но и така са красиви, огрени от слънцето, кафеникаво-червени, цвят, който не можеш да опишеш, нито да уловиш на снимка. Всъщност няма време за снимки. Завоите на Петроханския проход се нижат един след друг, пътят е на дупки, а шофьорът – леко изнервен. Поне улучваме разклонението за хижата от първия път. Приятно местенце, след основен ремонт, топло и с много любезни хижари. Хубава компания, печка на дърва, скара и много червено вино. Следващата сутрин ни напомня, че все пак сме средата на ноември. Мъгла, леден ветрец, подухващ от време на време и малки купчинки сняг, които снощи дори не сме забелязали. Едночасова разходка, колкото да замръзнеш хубаво и после с удоволствие да се залепиш за печката.

И така мина това „нещо като рожден ден“. За да подариш на някого възможност да осъществи една своя малка лесно изпълнима мечта, трябва да знаеш за какво мечтае. Усмивката и искрената радост, която ще получиш в замяна, са безценни. А говорим за мечтите си толкова рядко, погълнати от ежедневни грижи и проблеми. Все не ни остава време да помислим за онова, което наистина желаем. За мечтите си – далечни и сякаш неизпълними или близки и на пръв поглед дребни, но значещи много за нас. Свикнали да слушаме от другите само оплаквания, забраваме да ги попитаме за мечтите им. А ако пък на нас зададат такъв въпрос, оставаме без думи и не знаем какво да отговорим. Аз макар и с малко закъснение, отговорих. Сега чакам един неформулиран отговор. Чакам и да видя дали ще бъде използвана подарената възможност, но там нещата вече не зависят от мен. И още нещо: приятно е да знаеш, че има хора, които те познават толкова добре, знаят за какво мечтаеш и един ден, ако поискат, биха могли да ти подарят същата възможност.

Позволи на другите да мечтаят Вероятно знаеш, че мечтите не винаги се сбъдват. Всъщност сбъдват......
Мечтай! Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги!......
Не чакай! Не чакай! За да кажеш на някого, че го обичаш.......