По Коледа не стават чудеса. По Коледа хората ПРАВЯТ чудеса. Може би ако го разберат, ще стане така, че за тях всеки ден да е Коледа…

Да, не съществувам 358 дни в годината. Но последната седмица на декември, точно между Коледа и Нова година, аз оживявам. През останалото време съм един съвсем нормален човек, когото не би разпознал в тълпата, но за няколко дена аз се преобразявам.

На всички ви пожелавам светли и топли празници. Прегърнете близките си, кажете им колко много ги обичате и им пожелайте здраве и да са винаги до вас. Друго не ви е необходимо.

Миналата седмица споменах за една друга неочаквана изненада. Оказа се, че съм спечелила ноемврийското издание на конкурса „Промените в климата през твоите очи“.

С толкова много сняг и то първият, който натрупва така тази зима, просто не може без снежен човек. Не е много голям и май не се получи много усмихнат, но като за откриване на сезона на снежните човеци – не е зле ;)

Украсата в комбинация с детски коледни песнички и топло мляко с какао бяха достатъчни и вече съм в коледно настроение.

Най-страшни от всички са ограниченията, които сами налагаме на себе си. Без това да е необходимо. Определяме граници на собствените си способности. Решаваме какво можем и какво не можем да правим без дори да сме опитали.

Всеки ден вземаме стотици, вероятно дори хиляди решения. Понякога го правим автоматично, без дори да се замислим. Друг път колкото и да го мислим не можем да преценим кое ще е най-правилното решение.

По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.

Малко снимки от съботно-неделни разходки в парковете :) И за добавка докато си ги разглеждаш – една тематична песен :)