А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така много се нуждаем.

Ами когато някой ти викне „Какво ще правиш „Кристофър Робин?” и ти отговориш „О, нищо” и тогава отиваш и го правиш. То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.

Дано децата имат и в бъдеще безгрижни игри!

Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила. Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с нес и зрели вишни. Обожавам топлите кафеви очи и имам „лошия“ навик да се влюбвам в тях. Търся цвета на зелена степ и на дълбоко море, на бистри сини езера [...]

Беше един полу-слънчев, полу-облачен, но много усмихнат ден, пълен само с хубави изненади и прекрасни подаръци.

. За да видиш снимките на цял екран от Menu избери View Full Screen. Това е от мен за тази седмица. Сигурна съм, че по време на празниците ще си имаш доста по-приятни занимания от четенето на блогове :-) А и напоследък имам проблеми с публикуването на планирани статии и едва ли ще имам време [...]

Не знам кога последно си изпитвал чувство на благодарност. Не към определен човек, а просто така… заради всичко, което имаш. Благодарност за това, че си жив и дишаш. Благодарност за това, че можеш да видиш прекрасните цветове на пролетта, да чуеш дъждовните капки, да усетиш свежия полъх на вятъра, да докоснеш с ръка лицето на [...]

Човек никога не знае какво може да очаква от екскурзия с 40 непознати човека (и един… повече от познат). Но нали съм оптимист и тръгнах в добро настроение, което за щастие напълно се оправда.

Малко да се похваля с една моя телевизионна изява във връзка с блога ;) Когато започнах да го пиша, дори не съм си и мечтала, нито съм си представяла, че някога ще доведе до това… но така е – човек никога не знае – едно нещо води до друго, а то до трето и т.н.

Струва ми се че тази година пролетта малко закъснява, или може би нямам търпение да дойде. Да бъде пак слънчево и топло, да ухае на цветя и дърветата да са покрити в бяло и розово. Дори нямам нищо против пролетните дъждове, след които въздухът е още по-свеж.