Първата част можеш да прочетеш тук – Самодивската поляна. Дните се занизаха, като пъстри мъниста – пълни с усилена работа из градината и по полето или с весели празници и смях. Елица поотрасна и не бе вече малко момиче. Дойдоха и първите любовни трепети на красивата девойка. Младият момък Йовко все по-често наминаваше край къщата [...]

Аз излизам в августовска лятна почивка до края на месеца. За да не ти липсвам съвсем, оставям ти една история, която ще излезе в две части – днес и четвъртък, понеже е малко дълга. Една лятна приказка… Обичам да експериментирам с различни стилове на писане и подобно нещо пиша за първи път (писано е някъде [...]

Първият топъл полъх идва неочаквано. Просто като капризна жена в разгара на март, един ден вятърът сменя посоката и задухва от юг, вместо от север. Погалва клоните на дърветата и им прошепва, че е време да се събудят. Но зелените листенца са все още сънени и не им се говори с него. Затова вятърът разговаря с ручеите и капчуците, и за да е гласът им още по-силен и звънлив, стопява снеговете с топлия си дъх.

Залезът е по-красив, когато някой държи ръката ти и няма нужда от думи.

На теория ако си достатъчно настойчив и повтаряш дадено твърдение достатъчно дълго, най-накрая ще повярваш в него, и не само това, но и в живота ще започнат да ти се случват неща, които ще го превърнат в реалност. Според мен обаче в горния пример, а и в много други случаи, просто няма как да стане.

Водата. Необходима е – за да растат дърветата, цветята да цъфтят, земята да не се превръща във пустиня. И нужна е на хората – да се налее житото, да бъде сочно гроздето, да няма глад, да не пресъхват кладенци, чешмите да текат.

А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така много се нуждаем.

Ами когато някой ти викне „Какво ще правиш „Кристофър Робин?” и ти отговориш „О, нищо” и тогава отиваш и го правиш. То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.

Дано децата имат и в бъдеще безгрижни игри!

Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила. Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с нес и зрели вишни. Обожавам топлите кафеви очи и имам „лошия“ навик да се влюбвам в тях. Търся цвета на зелена степ и на дълбоко море, на бистри сини езера [...]