Ръцете могат да са виртуозни, ръце на пианист, превърнал нотите в мелодия. Да откраднат слънцето, да го вплетат във лист хартия, ръцете на художник. Те могат да извайват чудеса от глината, да подчинят на себе си дори дървото и метала. Могат да превърнат пустееща земя във плодородна нива. И да омесят хляб, за гладните.

Ръцете могат и животи да отнемат, ръцете на престъпник. Но могат и живот да подарят, ръцете на хирург. Ръцете могат да държат оръжие. Или да са протегнати в знак на сдобряване. Ръцете могат да събарят други на земята. Или да ти помогнат да се изправиш след като си паднал. Те могат да ти отнемат и малкото, което притежаваш. Или да бъдат щедри, да ти дадат и малкото, което имат. Могат да ти забият нож в гърба. Или да бъдат стиснати във знак на вярност и съгласие.

Ръцете могат да са сплетени в молитва. Или протегнати за помощ. Но могат и да са опора. Могат да прегръщат. Да изтрият сълзи. И да сътворят усмивка. Могат да посрещат с отворени обятия. Или да ти помахат тайно за довиждане.

Противно на общоприетото, пролетта не идва с кокичетата. Те, както подсказва и белият им цвят, са деца на зимата. Пролетта идва с минзухарите и синчеца, с теменужките и игликата. Пристъпва плахо и подмамва хората навън в лъжливо топли, но искрящо слънчеви утрини. След това се втурва бързо на зелени талази по поляните и залива всичко, буйна, като внезапно освободен от сковаващите ледове планински поток. Излива небесна синева в очите на хората. Сипе слънчеви лъчи по тротоарите. Пилее жълти глухарчета между панелните блокове. Пълни градинките с детски смях, викове и неуморен бяг. Изкарва влюбените по пейките в парковете. Отвежда бабите от селата в градовете, за да залее подлезите, спирките и ъглите на кръстовищата с нарциси и зюмбюли. Избухва в белоцветни фойерверки в короните на дърветата, мимолетни и нетрайни като самата нея. Дирижира хора на птиците, оцветява крилата на пеперудите. Събужда земята и чувствата на хората.

С всяка следваща стъпка придобива все повече смелост, очите й стават по-сини, косите й – по-златни, премяната й – по-пъстра, любовта й към хората – по-голяма, а от там и слънчевите лъчи, които искрят от душата й – все по-топли.

Когато розовото, синьото, бялото и жълтото се слеят в едно всепоглъщащо зелено; когато и последната пряспа по планинските върхове се стопи; когато чувствата й станат прекалено жарки и разцъфнат в огнено първата роза, пролетта ще си отиде, за да отстъпи място на лятото…

Не цялата, не наведнъж, ще ти се стори прекалено трудно и изискващо много време и усилия с неясен резултат. Стъпка по стъпка мечтата може да се превърне в план за действие. Достатъчно е да направиш нещо малко, но е много важно да започнеш. Днес, не утре! Защото колкото повече отлагаш, обмисляш и се стремиш всичко да е перфектно изчислено до най-малкия детайл, толкова повече отдалечаваш мечтата си във времето и толкова по-несигурен можеш да се почувстваш.

Важното е просто да действаш. Дори да не си напълно сигурен какво точно правиш, дори резултатите от действията ти да са неясни, дори да не знаеш какво следва от тук нататък. Действията изпълват с въодушевление. Виждаш, че правиш нещо и все нещо се получава, дори да е несъвършено. Без да опиташ, без проби и грешки, няма как да стане. С опита постепенно идеята ще се избистря и нещата малко по малко ще се нареждат. Може да са точно такива, каквито си очаквал или пък да тръгнат в коренно различна посока, но всяка следваща стъпка ще те приближава към мечтата ти. Важното е да не спираш! Да не се отказваш ако в началото нищо не се получава или нищо не се случва, грешките и неуспехите са много добър урок.

И така един ден… мечтата ти ще се превърне в реалност. Ще изживееш това, което винаги си искал, но си смятал за невъзможно. Или осъществената мечта ще се окаже малко по-различна от тази в ума ти – може би по-хубава, но може и разочароваща. Или (понякога се случва) мечтата ще се окаже не до там реална. Но каквото и да стане, ще знаеш, че си опитал. Че си се борил за мечтите си и няма за какво да съжаляваш. Защото на мястото на осъществената или изгубена мечта ще се роди нова и ти ще си с една мечта по-богат.

Слънцето още не успява да стопли телата ни, но разлива щедро лъчите си и стопля душите ни. Разтапя последните останали парченца лед по земята и в сърцата ни. И на устните ни грейва усмивка, за да умножи слънчевите лъчи и да удвои силата им.

Тук-там купчинки сняг свидетелстват, че зимата не е била само далечен мираж, а наистина я е имало. Всъщност още е рано за пролетта. Зимата не си е отишла и всеки момент може да се завърне с цялата сила на снежните виелици, но знаеш, че ще е само за малко – за час или ден, или два – като последно сбогуване преди дълга раздяла до следващия ноември.

Хората са нетърпеливи, изпълват улиците и парковете в градовете, като придошла от топящите се снегове буйна река, устремена към неизвестно бъдеще и жадна за топлата ласка на вятъра, освобождаващ я от сковаващия лед. Когато започнат да цъфтят кокичета, хората започват да вярват в чудеса. Забравят, че всичко наоколо е сиво и в душата им настъпва пролет.

Днес вече има 2-3см. снежна покривка и вероятно тя ще е последната за тази зима. Уж беше дълга зима с толкова много сняг, колкото не е имало от години, а изглежда само като един миг. Времето си лети, като бавно спускаща се към земята снежинка. А след нея следва още една. И след този ден идва друг. И както снежинките са почти еднакви, така е обикновено и с дните. Чакаме нещо да се промени. Но промяната може да дойде само от нас. Понякога дори знаем каква точно промяна искаме и как да я постигнем, но въпреки това всяка промяна си остава плашеща.

А снежинките продължават да си падат бавно от небето, като плавно спускащи се перца от крилете на безпризорни ангели*. А не сме ли всъщност всички такива? Изгубени, търсещи и намиращи от време на време разпилени парченца обич и щастие.

*Няколко банални (на пръв поглед) истории; от онези, които сигурно се случват на хиляди хора всеки ден… Или може би не съвсем. Животът, такъв, какъвто е, без грим, красиви думи или непременно щастлив край. Парченца от обикновеното ежедневие на едни обикновени хора. Докато след поредното препрочитане не се превърнат в изгубени ангели. Книгата определено си заслужава!

Няма значение за какво ще говорите. За някакви ежедневни истории; нещо, което днес ви е направило впечатлени, а утре вече няма да помните. Или за нещо, което отдавна сте искали да си кажете, но никога не ви е оставало време, винаги е имало нещо по-важно, все не е идвал правилният момент. Е, по-правилен от това няма да стане. Или за нещо, което таите в себе си и не знаете как да го споделите; нещо, което ви тревожи; или нещо, което ви вдъхновява, но не сте сигурни дали ще звучи така вдъхновяващо и за другите.

И слушайте. Без да прекъсвате. Дори и да не сте съгласни, дори и да има какво да допълните. Без да поставяте оценки. Дори и дадена идея да ви се струва нереална, погрешна, наивна. Слушайте не само думите. Вслушайте се в тона на гласа, в движенията, в погледа. За да разчетете това, което остава скрито и недоисказано. Тъгата, радостта, нуждата от една окуражаваща дума, молбата за помощ.

Съвременните средства за комуникация могат да ти помогнат да поддържаш контакт с някой, намиращ се на другия край на света, но и да те отдалечат и разделят от най-близките ти хора. Не им позволявайте да го направят. Разговаряйте и слушайте!

За това, че сме имали късмета да се родим във време и в страна, в която не се води война. За свободата да пътуваме и да изразяваме свободно мислите си. За това, че е намерен лек за много от болестите, които в миналото са смятани за нелечими. За това, че благодарение на невероятни открития, като електричеството и също толкова невероятни изобретения, като компютъра и интернет, мога да напиша това, а ти да го прочетеш. Почти никога не се замисляме за тези и още толкова много други неща, защото просто ги приемаме за даденост, а в действителност не са.

Днес е световният ден на доброто или Random acts of kindness day. Идеята е спонтанно да направиш някакъв дребен добър жест към някой непознат без да очакваш нищо в замяна. Може да е дори нещо толкова елементарно, като да се усмихнеш или да кажеш „добър ден“. Понякога може да ти се струва, че за да си добър се изискват много усилия, и всъщност дори понякога може наистина да е така, но по-често е нужно нещо малко, за да предизвикаш усмивка и да стоплиш нечие сърце.

Любов е когато… не е само на един определен ден, а всеки ден. И не е в розите и сърчицата, а в това, което е между тях. В приятните неочаквани изненади и дребните неща, които правите заедно всеки ден.

Черно кафе, от което се вият тънки струйки пара.
Топъл чай с аромат на билки.
Горещо мляко с какао и шоколад.
Току що изпечени курабийки.
Парещ хляб тъкмо изваден от фурната.
Пламтяща камина и веселата игра на проблясващите пламъци.
Топло легло, от което не ти се става сутрин.
Приятелска ръка, която да хване твоята, за да я сгрее.
Силна прегръдка, предаваща топлина на човека до теб.
Гореща целувка, защото целувките винаги сгряват ;)

Свободното споделяне на мисли и идеи помага много за тяхното развитие и подобряване. Както се казва, ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки ще има пак по една, но ако двама души имат по една идея и си ги разменят, всеки ще има по две. Споделяйки своите идеи, днес е много по-лесно да намериш съмишленици. Много по-вероятно е някой, който се интересува точно от това, да попадне на тях и да ти помогне да ги доразвиеш и евентуално дори да ги превърнеш в реалност. Често един човек сам не разполага с нужните знания и ресурси, за да осъществи идеите си, но споделяйки ги, може да открие хора, които са на същата вълна като него, хора, които си мечтаят за същото, но и на тях им е липсвало нещо, за да го направят. Заедно те се допълват и всичко се случва много по-лесно. Във виртуалното пространство е много по-вероятно да се срещнат хора от различни държави, с различни професии и различен социален статус.

За творците също никога до сега не е било по-лесно да си намерят публика. Може да не станат световно известни, може да не станат известни дори в собствената си страна, но могат да намерят своя групичка фенове – малко, но верни и истински оценяващи това, което творецът прави. Светът се променя постоянно и напоследък доста бързо. Днес хилядите никому неизвестни музиканти, писатели и творци, взети заедно, печелят много повече от десетте или дори стоте най-популярни музикални групи или автори. И все повече хора желаят и са готови да плащат за изкуство, не защото са задължени и нямат друг избор, а по собствено желание, като вид благодарност и признание към твореца, като насърчение и помощ, за да продължава той да твори.

Свободното споделяне на информация без да очакваш никакви ползи, признание или печалба показва, че все още голяма част от хората не са пълни егоисти, загрижени само за собствения си интерес. Вярвам, че винаги ще е така и че това е много по-силно от всякакви международни корпорации и споразумения.

PS: Това си мислех, че съм го публикувала миналия четвъртък, но незнайно защо нещо не се е публикувало и чак вчера разбрах.

Доверието се изгражда постепенно и неусетно, и не зависи от някакви игрички, изпити или тестове. Не можеш да кажеш примерно, ще ти се доверя, ако направиш това и това. Така прилича по-скоро на изнудване, особено ако става въпрос за нещо, което другият не желае.

Не трябва да се прекалява и с прекаленото изискване на доверие. Не можеш да искаш от някого да ти се довери без да си му дал основания за това. Особено когато това е свързано с поемане на известен риск. Доверие не се дава просто така, защото някой го иска от теб или ти казва да му се довериш.

Доверие се изгражда бавно и трудно, но ако веднъж бъде изградено и е силно и стабилно, може да бъде безусловно и да бъде основа за едни прекрасни отношения.

Всички живеем долу-горе в една и съща среда. Същите разбити тротоари, същите дупки по улиците, същите сиви сгради с олющени фасади. Разбира се, има и изключения, някои хора се возят в луксозни коли, вместо в градски транспорт, и се прибират в просторно и добре обзаведено жилище, а не в стар панелен апартамент. Но дори и хората, които живеят в съвсем една и съща среда, могат да я интерпретират по различен начин. В един запустял двор, някои ще забележат разрушената ограда, а други – цъфналите полски цветя. Въпрос на гледна точка, към една и съща реалност.

С преживяванията е малко по-различно и доста по-разнообразно. Няма два човешки живота, които да се повтарят, всеки преживява различни неща по различен начин. Но и тук настройката на човек има голямо влияние. Има хора, които въпреки всички трудности и проблеми, които им се скупчват на главата, си остават все така усмихнати и оптимисти. А има и други, които макар да имат много, не умеят да го ценят и все нещо не им достига, за да са щастливи.

И накрая информацията. Ако гледаш телевизия и четеш новини, много вероятно е да останеш с усещането, че живеем в един ужасен свят, който на всичкото отгоре всеки момент ще се разпадне напълно. И макар да е вярно, че светът далеч не е идеален и лоши неща се случват, също така е вярно, че медиите представят само едната страна на медала. От другата страна, тази, която винаги остава скрита, има едни прекрасни хора, които тихо и последователно всеки ден сътворяват своите малки чудеса и правят света около себе си малко по-добър. Техният свят не е измислен или невидим. Напротив! В интернет е пълно с информация за тези хора и прекрасните им инициативи, необходимо е само да положиш малко усилия, за да я откриеш, защото за съжаление медиите (почти) никога не ти дават достъп до този различен свят. Свят, в който макар и да има трудности и проблеми, има също така и много надежда и сбъдващи се мечти. При това изобилие и свобода на информацията би било прекрасно повече хора да научат за съществуването на тази паралелна реалност. Тя би им показала, че по света няма само лоши неща и че щом други успяват, значи биха могли да успеят и те.

Напоследък все не ми остава време да пиша. Почти цялото си свободно време отделям за други идеи и проекти, които поне за момента ми се струват по-важни и които се надявам да се развият още повече и да прераснат в нещо наистина прекрасно. И в тях си има проблеми и препятствия, но както винаги съм оптимист, че ще бъдат разрешени и постепенно нещата ще се изгладят :)

Поради това си мисля да направя някои промени тук в графика на публикуване, който сама съм си създала и в редовните рубрики, които се стремя да поддържам. Засега отлагам това решение, но сигурно някой ден и това ще стане. Всичко се променя с времето, развива се, също както и хората. Само по този начин може да стане по-добро.

Със сигурност обаче няма да изоставя това местенце, което си е мое и в което имам свободата да споделям всички хубави неща, които ми се случват и които са ме накарали да се усмихна :)

Източник на снимката: flickr

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с „достатъчно добро“ трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е „достатъчно добър“ с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

Ако в началото на миналата година ме бяха попитали как си представям да ми се развие живота през 2011 нямаше да мога да позная дори една малка част от важните неща, които ми се случиха. Никога не бих предположила, че ще се преместя да живея на ново място и то два пъти. Че ще ми се наложи да обзавеждам апартамент и най-важното, че няма да живея в него сама. Че ще видя толкова много нови прекрасни места – най-накрая ще се кача на връх Ком и на Черни връх и вече няма да съм влизала в Гърция само на една крачка от границата. И това е валидно не само за положителните неща, но и за тези, които не са чак до там позитивни. Примерно не бих предположила, че и днес още ще си работя в същата фирма на същата длъжност.

И едно от най-важните неща – никога не бях си представила, че ще се запозная с толкова прекрасни и вдъхновяващи хора, като тези, с които „създаваме и взаимодействаме отворено и положително“ в ОМ. След като след половин година виртуални контакти имах възможност да се запозная с много от тях и на живо, се убедих, че докато още има такива хора, които да живеят в България или дори и отвън да правят нещо за нея, значи още има надежда. Познанството с толкова различни хора разкрива цели нови светове, за които дори не си и подозирал, но които са изпълнени с толкова много оптимизъм, вяра и прекрасни и успешни проекти.

Мога да си правя много планове за 2012г. но знам, че само една незначителна част от тях ще се сбъднат и годината ще ми донесе много прекрасни неща, които дори и не мога да си представя днес. Както казват „животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове.“ Единствено настоящето ни принадлежи. То е всичко, което имаме и поне донякъде можем да контролираме. И от нас зависи как ще изживеем настоящия миг. Дали ще сме щастливи или ще се ядосваме на незначителни проблеми. Дали ще се усмихваме или ще сме намръщени. Дали ще направим нещо стойностно или ще се оставим на ежедневието да ни погълне. Днешният ден е твой и ти поднася безброй възможности. Избери кои от тях да уловиш!

Новата година е като празна бяла страница, по която да оставиш своите следи. Посоката, скоростта и изписаните думи, зависят от теб.

Дори проблемите да се струпват на главата ти безспир, не се отчайвай и не се предавай никога.

Защото над теб винаги бди едно ангелче, като това :)

Никога не губи детето в себе си, любопитството и игривостта си. Никой не е твърде стар, за да си направи снежен човек ;)

Нека в сърцето ти винаги гори огън, в душата ти да има топлина, а в очите ти да блестят искри.