Вече разказах за почивката си през тази година, но в разказа липсваше моментът с краткия престой в Пампорово. Ако не друго той поне ми припомни за почивките от детските ми години и ми се прииска да разкажа и за тях…
Ето и обещаният отчет за ваканцията :-) Малко дългичко се получи, но има много неща за разказване. Така че зареди се с търпение, а след края на разказа гарантирам, че ще ти се прииска да нарамиш раницата и да тръгнеш незабавно към Родопите :-)
Докато четеш това аз се излежавам на някоя зелена полянка из Родопите или атакувам някой планински връх :-)
Жалко, че като пораснем забравяме приказките, които сме чели, като малки. Иначе щяхме да знаем, че те винаги имат щастлив край и нямаше да се отказваме пред трудностите, които са просто част от приказката.
Миналата година пропуснах фестивала „Сцена на вековете“, но тази година попаднах на информацията за него навреме. И беше прекрасно. Топлата вечер и меките лъчи на залязващото слънце. Камъните, нагрети през деня и все още излъчващи топлина. Усмихнатите хора, които продават билетите и после учтиво ти обясняват накъде е сцената. Факта, че са помислили за храна [...]
Само така спираш да живееш в миналото и в едно въображаемо бъдеще и започваш да живееш сега.
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Спомням си само някаква къща и пред нея черешата и беряхме и ядяхме направо от дървото. Явно трябва голямо впечатление да са ми направили, защото нищо друго не помня – нито как е изглеждала къщата, нито дори на един ли, на два етажа ли е била, нито пък какво друго е имало в двора. Само тази череша помня.
Преди време се чудех дали цветята, които се опитвам да отглеждам тази година ще оцелеят покрай проливните дъждове и бури и факта, че съм на последен етаж и липсва навес над терасата. Е, оцеляха с малки поражения, които бяха бързо поправени :) А аз пък направих мускули на ръцете от разнасяне на съндъчетата вътре-вънка по [...]
Читанка