Оптимистично

Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!

Автор Йордан Стубел, а книжката е „Тук живее слънцето“

Ако можем да сме толкова добри с приятелите си и хората, които обичаме, не е ли време да заобичаме и себе си малко повече? Да си прощаваме за грешките и да се радваме на постиженията. Все пак не можем да избягаме от себе си.

Изводът: ако 1) знаеш правата си и можеш да ги докажеш, защото си прочел закона и 2) си достатъчно настоятелен и не се отказваш; то накрая има шанс да получиш това, което искаш (дори и само защото им е писнало да им досаждаш и просто искат да се отърват от теб ;-)

Помагай без да очакваш нищо в замяна. И приемай чуждата помощ с благодарност.

Понякога просто трябва малко да забавим крачка, за да видим колко красив е живота. Забелязваш ли, че живееш?

Понякога думите идват сами, друг път така и не успявам да ги намеря. Някои неща пиша с усмивка, от други малко боли (но може би затова са и най-истински).

Сигурно е нормално и човешко да става така. Важното е да не забравяш, че всеки заслужава да бъде щастлив.

Ако трябва да пожелая нещо на себе си и на теб за предстоящата година, то е да сме малко повече като тези хора. Да сме малко по-добри.

Пета част
До мен долетя телефонен звън и ме изтръгна от спомените ми. Погледнах към часовника – все още имах половин час преди да отида до библиотеката. Изтичах до кухнята и вдигнах.
- Нед побързай, децата са неукротими!
- Но още е рано, дори не съм облякъл костюма.
- Побързай, и не забравяй звънчетата!
- Добре, добре!
- Нед, наистина ли [...]