Искам да кажа на всички намръщени хора да се огледат наоколо и да видят колко е красиво. Да ги попитам дали и те като мен искат снежен човек или докато са пораствали са изгубили това желание. Да им кажа, че то все още е в тях и животът ще е много по-хубав, когато разберат, че не трябва да го крият.
Често съм минавала покрай това магазинче, но никога не съм влизала в него. Влязох за първи път, за да купя подарък, понеже ароматна свещ ми се струваше подходящо допълнение към вече купената книга.
Още щом отвориш вратата те посреща топлина и лек, успокояващ аромат. Услужливата продавачка с усмивка ти помага в избора, без да е [...]
Да обясня ситуацията. В София на 4-ти километър на Цариградско шосе има мост и повечето автобуси минават по него, а не по кръговото отдолу. Автобус 313, обаче, минава точно през това кръгово, наречено Площад на авиацията и дори има спирка на него. Както си се возя един ден в този 313, шофьора изведнъж реши, че [...]
Може ли денят ти да не започне с усмивка, когато първото нещо, което видиш щом излезеш от вас рано сутринта, е това:
Дано денят ти е бил усмихнат като моя :) А ако не е бил, какво чакаш още – бързо една голяяяма усмивка :)
Може би една от причините да не харесваме работата си е че не откриваме смисъл в нея, смятаме я за безсмислена и не виждаме ползите, които носи, не знаем каква е нашата роля във фирмата.
Аз, например, помагам на хората да говорят помежду си от разстояние; помагам им да се срещат; помагам на колегите да [...]
Иска ми се да сме повече като децата. Защото падайки и ставайки отново те се научават… да ходят, да карат колело… А ние, дали пък не сме запазили някъде в себе си частица от онази смелост, която имахме като деца, малка частица, но достатъчна, за да се изправим отново?
След като фолклорните фестивали са сравнително често срещана тема в Хубавите новини тук всяка неделя, най-накрая имах възможност и аз да присъствам на един такъв фестивал, който се проведе миналите няколко вечери в София.
Днес, когато си тръгвах от работа, видях на улицата едно момченце. Държеше по един сладолед във всяка ръка и ядеше от двата едновременно, защото се топяха бързо понеже навън беше още много горещо…
Днес е прекрасен ден… дори и само защото в както винаги претъпкания автобус за разлика от всеки друг път се носеше аромат на люляк от букета на една възрастна жена, седнала точно до врата заедно с мъжа си.
Да! Можеш да бъдеш щастлив дори и по време на криза! Животът не спира само защото някой някъде е загубил малко пари.
Читанка