Само за два дена София се превърна в истинска зимна приказка. Като започна да вали – два дена и две нощи – няма спиране. Тихо, спокойно и абсолютно незаинтересовано от факта, че е средата на седмицата и всички имат „бърза работа“. И макар много хора сигурно да се оплакват от проблемите с транспорта, никой не [...]

Рано сутрин в празничен ден градът изглежда нереален. Сякаш си се събудил в някакъв фантастичен филм за след края на света, в който всички хора и автомобили са се изпарили. В 8, един от най-натоварените часове, станцията на метрото е празна, а от тонколоните вместо обичайните реклами, се носи музика, подходяща за саундтрак на някой [...]

До Коледа има още доста време, но вече се усеща коледния дух. Витрините на магазините навсякъде са украсени; аз също вече извадих коледната украса и по стъклата в нас вече греят снежинки, макар навън никакъв сняг да няма още. От тази година за коледния дух, поне в София, допринася и Коледния базар, който е съвсем [...]

Есен… … с кристално чисто небе и полупрозрачни облачета, разпилени по хоризонта… … с контраста на вечнозелените гори и случайно поникналите сред тях широколистни дървета в своята огнена есенна окраска… … с треперещите от полъха на вятъра златни листенца, погалени от последните слънчеви лъчи… … със спокойствието на съзерцанието и пленяващите погледа цветове, със слънчевите [...]

Есенните дни се изнизват бавно. Като шепа пясък, изтичащ през пръстите ти и всяко зрънце е минута – блестящо в слънчево злато, топло и мимолетно. Слънчевите лъчи пристъпват сутрин плахо, но след това потъват в очите на хората, погалват кожата им и силата на желанията ни не ги пуска да си тръгнат до вечерта. Небето [...]

Не помни как и защо се е озовало там. Дали случайно довяно от вятъра семе е успяло да пусне коренчета в топлата почва. Или грижовна ръка е засадила точно тази млада фиданка на точно това място.

Едно от нещата, които най-много липсват в София, и от които човек има най-голяма нужда, е простор. Още от малка съм свикнала, когато погледна през прозореца, погледът ми да се отправя надалеч и да се спира чак, когато стигне планините на хоризонта. Сега отново имам своето малко късче от небето. Е, не гледам към Витоша, [...]

Миналата седмица бях на откриването на Международния фолклорен фестивал в София, както и на една от следващите вечери. В сравнение с миналата година, този път програмата беше още по-добра и интересна (или поне нещата, които аз гледах), особено изпълненията на съставите от Китай и Мексико. Този път дори имаше осигурени места за публиката, макар повечето [...]

Тази година опитите ми с отглеждане на цветя на терасата се оказаха доста по-успешни от миналата :)

Не знам дали са щастливи, но отдалеч изглежда така, въпреки че нямат почти нищо. Изглежда, че се обичат. А децата растат в своя мъничък двор, където са свободни да тичат на воля. Може би не им е нужно повече, за да са щастливи.