Медальонът
Галина Златарова

Би било хубаво повече хора да осъзнаят това.

Пожелавам всеки ден да се чувствате свободни. Оставете мислите и душата си да полети в простора. Да повярва – в себе си, в силата си, в мечтите си. Първо трябва да повярваш в промяната и свободата, иначе никога няма да опиташ да я постигнеш.

Плети, плети, бабо Марто,
Изплети ми мартенички,
Да ги вържем на ръчички,
Да излезем на полето,
Да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
Да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
Че ни водят пролетта,
Да натопли земята,
Да разтупка сърцата.

Елин Пелин

В момента чета една книга – „Медальонът“ – за априлското въстание и по-точно за Георги Бенковски. И ме накара да се замисля как се получава така, че всички се възхищаваме и гордеем с определени личности, а в същото време не знаем почти нищо за тях. Всички знаем имената им, имаме някакви много бегли спомени за тях от ученото в училище… и до там. Тъжно е, че не знаем за тези хора повече, а би трябвало!

Това е… не искам да пиша излишни неща, затова ви оставям със стиховете на Вазов – тук.

Твърде късно е да сме песимисти. Един човек успя сам да сложи край на една война. Твърде късно е да сме песимисти. В световен мащаб четири от всеки пет деца ходят на училище. Никога досега толкова много хора не са имали достъп до образование. Всеки от най-богатия до най-бедния може да даде своя принос. Лесото, една от най-бедните страни в света, инвестира най-голям процент от бюджета си в образование. Културата, знанията, науката са неизчерпаеми ресурси.

Твърде късно е да сме песимисти. Изправени пред хуманитарни катастрофи и природни бедствия милиони благотворителни и неправителствени организации по света доказват, че състраданието и солидарността между хората е по-силно от егоизма. В Бангладеш един човек направи невъзможното, като отвори банка за най-бедните и за 30 години промени живота на 150 милиона души.

Твърде късно е да сме песимисти. Антарктика е място с огромни природни ресурси, които нито една страна не може да присвои като свои. Ресурси, които могат да бъдат използвани единствено за мирните цели на науката благодарение на споразумение, подписано от 49 страни, което превръща тази земя в съкровище споделяно от цялото човечество.

Твърде късно е да сме песимисти. 2% от световния океан е защитена територия, където риболовът е забранен. Не е много, но е два пъти повече отколкото преди десет години. Първите природни паркове са създадени едва преди 100 години. Днес те покриват 13% от територията на континентите. На тези места човешката дейност е насочена единствено към опазване на природата и защитените видове растения и животни. Тази хармония, в която живеят човек и природа може да стане правило, а не изключение.

Твърде късно е да сме песимисти. В Южна Корея горите, унищожени по време на войната, са възстановени чрез правителствена програма за повторно залесяване и вече покриват 65% от територията на страната, а 75% от хартията се рециклира. Коста Рика е направила своя избор между въоръжените сили и развитието на страната. Тя се е отказала да поддържа армия и вместо това инвестира в образование, опазване на околната среда и развитие на еко-туризъм.

Твърде късно е да сме песимисти. Дърводобива не винаги унищожава околната среда. Отсичането на едно дърво на всеки хектар дава на гората достатъчно време да се възстанови. Животновъдството, земеделието, риболова не винаги унищожават околната среда. Със съвременни техники и грижа за природата те могат да бъдат осъществявани така, че да не отнемат богатствата, които притежават земята и океана. Справедливата търговия дава възможност на потребителите да купуват естествени продукти, а на производителите да се развиват и да печелят честно прехраната си.

Твърде късно е да сме песимисти. Има къщи, които сами произвеждат необходимата им електроенергия. 5000 души живеят в първия в света еко-квартал в Германия. В Ирландия използват геотермални извори за производство на електроенергия. В крайбрежията на някои страни енергията на морските вълни се превръща в електричество. В Дания ветрогенератори, разположени в морето произвеждат 20% от електроенергията в страната. В пустините огромни слънчеви панели улавят енергията на слънцето. Може би е време да спрем да унищожаваме земята, като изчерпваме полезните й ресурси и вместо това да вдигнем поглед към небето, към неизчерпаемата енергия на слънцето.

Важно е не какво сме изгубили досега, а какво ни остава.

С тези думи завършва филмът Home (Дом). Избрах ги, защото филмът наистина ми направи голямо впечатление с историите, които разказва и многобройните въпроси, които повдига, но също така и с надеждата, която дава в самия край.
Постингът е по повод 15.10 – Blog Action Day. Темата тази година е климатични промени и смятам, че този въпрос заслужава внимание всеки ден, а не само днес. Може би ти се струва, че един човек не може да направи нищо сам, но си представи какво ще стане ако се обединят всички малки промени, направени от хората по света.

Иска ми се да не забравяме историята и поне не такива дати да знаем какво празнуваме. Наистина да празнуваме, а не само да отбелязваме празниците си. Да направим така, че тези дати да са нещо различно от един почивен ден, отбелязан с червено на календара. И ако не е възможно да сме напълно независими, то поне да можем да избираме правилно от кого да зависим.

Защото не знам дали можеш да се радваш на малките неща в живота, ако големите и важните не са в поне относителен ред. Защото думите губят по малко от силата си, когато не могат да помогнат на единствения човек, на когото ти се иска да помогнеш в момента.

А може би точно в трудните моменти човек е най-голям оптимист, запазвайки желанието си да живее. Запазвайки надеждата, че един ден всичко ще отмине, живота пак ще стане хубав и усмивката отново ще се върне на лицето му. И може би в такива моменти не са нужни думи, а само една прегръдка.

Надежда: „очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно.”
Оптимизъм: „склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията; вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.”

Или надеждата е ориентирана само към бъдещето, докато оптимизмът може да е насочен също така и към миналото, и към настоящето. Оптимизмът, насочен към миналото се изразява в положителна интерпретация на минали събития, дори и когато те не са били толкова благоприятни (да можеш да извличаш поука от грешките, да ги приемаш като единични случаи, които няма да се повторят и да знаеш, че вината за тях може и да не е изцяло твоя). Оптимизмът насочен към настоящето се състои в оценяване на всички красиви и хубави неща в днения ден, приемане, че светът е хубав, такъв, какъвто е, въпреки някои малки несъвършенства, както и увереност, че тези несъвършенства могат да се поправят. Оптимизмът, насочен към бъдещето е доста близък до надеждата – и двете, представляват очакване да се случи нещо хубаво.

С пожелание за много оптимизъм и надежда :)

Колко често ги произнасяш? Вероятно не достатъчно. А със сгурност има на кого да ги кажеш. Приятел, любим човек, майка, баша, син, дъщеря, баба, дядо, съпруг или съпруга… Всички хора имат нужда да чуват тези две думи и ще са безкрайно щастливи ако ги казваш по-често. Вероятно тогава и те ще започнат да правят същото.

Всеки човек има нужда да бъде обичан. Разбира се можеш да покажеш обичта си много по-добре със своите действия и малки жестове всеки ден. Но понякога и две малки думички са достатъчни, за да покажат на човек, че не е сам в този свят.

Преди да произнесеш тези думи спри за миг, осъзнай какво означават, почувствай цялата им сила. След това погледни човека срещу теб в очите и кажи „обичам те!“ – с думи, с поглед, и най-важното със сърцето си.

Това е последният пост от една поредица – “Силата на думите”, която бях започнала преди време почти от самото начало на блога.

Източник: The ten commandments of optimism

свободен: който се радва на свобода; който има право и може да действа без ограничение в рамките на определения ред; независим.

Помисли… како е свободата за теб? Заслужаваш ли я? Използваш ли я? И всъщност…

Свободен ли си?

Честит празник! Независимо дали празнуваш Трифон Зарезан или Свети Валентин или и двата заедно :)

Аз лично празнувам първия, поради липса на човек, с който да празнувам втория, а и съм превърженик на инициативата „Изберете българското!“.

И все пак вчера получих картичка именно за Свети Валентин, благодарение на прекрасната идея на една колежка. През изминалата седмица всеки, който искаше, можеше да пуска валентинки до колеги в специално оставена за целта кутия, като в петък вечерта писмата бяха раздадени. В началото нямаше много желаещи, но постепенно се събраха – все пак от 400 човека няма как да не се появят тайни обожатели ;)

И така, който и празник да празнуваш винаги можеш да подариш на някой близък човек една усмивка. Една прегръдка. Една целувка. Малко повече внимание. Или дори само твоето присъствие. Всички тези неща са безплатни и същевременно безценни.

Но сега няма да говоря за тях, а за това, че в неделя в София беше заснет рекламен клип на кампанията. И тъй като имах възможност да участвам в него, мога да кажа, че беше изключително забавно. Въпреки че освен мен дойде само още една победителка, двайсетте деца скачаха, бягаха и викаха като за още толкова. Гледката на група четвъртокласници подхвърлящи във въздуха огромен балон, представляващ земното кълбо със сигурност развесели доста хора, които случайно минаваха покрай „Александър Невски“ през този ден. Бягане през площада, по диагонал, наляво, надясно, на зиг-заг, или направо срещу камерата; повтаряне на едно изречение 5-6 пъти без прекъсване, докато накрая никой не може да сдържи смеха си. Но най-трудно се оказа да хванем централно странично хвърлена топка като се правим, че не знаем от къде идва (мисля, че това се получи от десетия или единайстия път, но за всичко беше виновен вятърът ;) ).

Към това мога да добавя и малко по-лични неща. Като например, че с другото момиче намерихме общи познати (и държа да отбележа, че аз съм от Шумен, а тя от Чепеларе… да, светът е малък). Както и че операторите бяха германци, благодарение на което си припомних така известната немска дума „genau“ – един от малкото ми езикови спомени от петте месеца във Виена.

Както казах – беше прекрасен ден. Сигурно има много подобни инициативи, за които за съжаление рядко разбираме. Затова ако имаш подобна история, ще се радвам да я споделиш :)

Първо, намирам за интересно и забавно да се опитвам съвсем целенасочено да откривам хубавите и различни неща в сивотата и еднообразието, които ни заобикалят. Най-малкото ме кара да забавя крачка, дори и да закъснявам за работа ;) А след известно време започваш да забелязваш прекрасни неща, на които преди не си обръщал и грам внимание. И смятам, че е хубаво тези неща да се споделят – може би и ти ще започнеш да ги забелязва и да им се усмихваш.

И второ, от известно време насам изпитвам огромно желание да НЕ гледам и да НЕ чета абсолютно никакви новини. Предполагам, че на всеки се е случвало понякога да се чуди защо новините винаги започват с „Добър вечер!“ и завършват с „Лека вечер!“, като се има предвид за какво говорят обикновено между тези две изречения. Потърсих сайт, в който да представят само добри новини – не на мерих такъв. И ми се прииска да направя нещо по въпроса. И тъй като нямам нито знанията, нито уменията за създаването на информационен сайт, реших да започна с нещо по-малко.

И така, ето един блог за хубавите неща в живота – тези, които ни помагат да се усмихнем. Всеки ден. Не, не става въпрос за това да спечелиш от тотото, да се ожениш или да имаш дете (въпреки че какво по-хубаво от това). Става въпрос, за дребните неща, които ни помагат да се усмихнем – онези, които ни се случват всеки ден, но които често не забелязваме в бързината. Цвете. Падащи снежинки. Или капки дъжд. Едно „Здравей!“ Дълго чакано обаждане. Неочаквана среща с приятел. Непознатият, който задържа вратата на асансьора за теб, или спира, за да пресечеш улицата. Или ти благодари с усмивка за това, че си сторил същото за него. Или просто, защото днес е един слънчев ден (да, виждам мъглата навън, която вече втора седмица не се разсейва, но и над най-тъмните облаци и през най-гъстата мъгла грее слънце :)

Мога да продължавам още дълго с изброяването. Но всъщност искам да знам… Какво помогна на ТЕБ да се усмихнеш днес?