Опитай се да предскажеш какво ще се случи в следващите няколко минути, когато ти е скучно – в поредното задръстване, някои особено протяжен ден на работа или просто докато чакаш на опашката в магазина.

И тъй като те вече са хора като теб, а не просто безлични непознати, ставаш по-учтив и по-разбиращ, спираш да се дразниш от някои малки грешки или недостатъци. Денят ти и хората, които минават през него изведнъж стават по-усмихнати.

А в очакване на следващата сряда помисли кои са нещата, които те заобикалят всеки ден и те карат да се усмихваш? Може би това е любим човек; добър приятел; магазинче за цветя, покрай което минаваш; хубава песен, която случайно си чул и не можеш да спреш да си я пееш; удоволствието да се прибереш удома след дълъг работен ден. Списъкът е дълъг – продължи го ти!

„Приятен ден!” придружено с усмивка. Това би трябвало да бъдат последните ти думи при всеки проведен разговор.

Истината е, че хората обичат да чуват думата „благодаря”. Кара ги да се чувстват полезни, значими и доволни, зашото са помогнали с нещо. Аз се чувствам така, когато чуя „благодаря”. Мисля, че не гочувам достатъчно и ми се иска да е по-често. И поне правя нещо по-въпроса – казвам на другите „благодаря”. Едно добро начало.

„Добър ден!” придружено с усмивка. Тази комбинация понякога може да направи чудеса и винаги е добро начало на разговор. Но има и още една малка тайна…