Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина?

дъга, детска въртележка, карнавал, народните ни носии

начинът, по който някои хора гледат на живота
„Вече мога да чета“ изписано с бял тебешир върху черната дъска в училище
графика, рисувана с молив

разорана нива
резбованите дървени тавани на старите къщи
пътеките в гората, покрити с есенни листа от минали години

залез – - – есен – - – шипки
разцъфнало мушкато на някой балкон

СИНЬО синчец есенно небе – тогава е най-синьо облаци, тъмни, преди буря нощно небе, почти черно луна сенките проблясващи по снега кристал нашата планета локва, в която се отразява небето хоризонт „за момче“     високи сини планини две хубави очи – – – погледът на дете морето през зимата, когато няма хора роклята от [...]

трева – гората в разгара на лятото – елите през зимата – природа – екология – здравословно

ЖЪЛТО слънце светлина слънчогледи ябълка круша топлина огън

покривите на къщите след първия сняг празен лист възможност да започнеш начисто облак в синьото небе снежна буря самота платната на кораб душата на дете белите гълъби мир бяло знаме бяла рокля на сватбата зимна приказка     светлина – – – чайка в небето, или самолет – – – мидичка в пясъка празнота – [...]

Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро привлича цели ята. И докато сами не биха успели да извикат пролетта, то заедно техният хор успява да я пробуди не само сред природата, но и в душите на хората.