Някои неща трябва да се направят сега. По-късно вече не е същото. Защо трябва да чакаш един месец, за да кажеш на някого, че го обичаш. Защо трябва да чакаш, за да направиш нещо и да превърнеш мечтата си в реалност? Защо трябва да чакаш по-удобен момент, по-добри условия, идването на лятото, следващата година? За някои неща „късно“ е почти същото, като никога. просто моментът отлита и нищо никога повече не е същото. Едни думи, изречени днес, ще звучат по различен начин утре. Едни действия днес, ще доведат до различни резултати, ако ги направиш утре. Както се казва „никога не знаеш колко рано ще стане твърде късно.“

И все пак, ако дълго време сте отлагали нещо и вече всичко се е променило и нещата изобщо не са такива, каквито са били в началото, когато ви е хрумнало за първи път, направете го! Нищо, че още не сте напълно сигурни; нищо, че не знаете има ли смисъл след толкова време; нищо, че сега всичко е по-различно. Направете го! Защото е по-добре късно, от колкото никога!

Related posts:

1. Поговорките: една птица пролет не прави Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро......
2. Поговорките: Докато гонеше дивото, изтърва питомното „Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е......
3. Поговорките: Капка по капка – вир Зависи само от нас какви капки се събират във вира......

Според мен почти няма работа, която да е залудо. Дори и в момента нещо да ти се струва безсмислено и да изглежда, че няма полза от него, нито за теб, нито за някой друг, никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Може нещо, което днес е напразно, утре да започне да ти носи ползи. Не е задължително тези ползи непременно да са приходи. Може благодарение на работата да си научил нещо ново, да си придобил умения, които да прилагаш в някаква друга дейност. Може да си станал по-организиран, по-точен, по-работлив. Възможно е ползите от работата да не са и точно за самия теб, а за някой друг или за обществото, като цяло. Но всяко направено добро рано или късно се връща, независимо под каква форма.

Ако пък някоя работа ти се струва чак толкова „залудо“, че изобщо нямаш никакво желание да я вършиш, то вместо просто да стоиш и да не правиш нищо, по-добре си потърси друга работа, която е по-полезна. Достатъчно е просто да се огледаш и със сигурност ще намериш какво да правиш. Има толкова много хубави неща, които очакват да се сети някой да ги свърши.

Е, разбира се от време на време имаме нужда и да постоим, да си починем малко, но нека този период да не е прекалено дълъг, защото стоенето наистина може да е залудо, докато с работата това е почти невъзможно.

Има толкова много прекрасни неща, които можеш да направиш! Защо ти е да стоиш?!

Related posts:

1. Поговорките: Да би мирно седяло, не би чудо видяло Доста често използваме тази поговорка в отрицателен смисъл, когато на......
2. Поговорките: Каквото посадиш, такова ще пожънеш Може от някои от посетите рози да изникнат само бодливи......
3. Поговорките: Всяко зло – за добро Защото всички минали неуспехи ни учат на нещо. Знаейки слабите......

Може непрекъснато да обясняваш на някой свой приятел колко е необходимо да промени някой свой вреден навик или да вземе да направи нещо полезно за себе си, вероятността да ви послуша е доста ниска, защото рядко се вслушваме в съветите и на най-близките си. На работното място може постоянно да припомняш на колегите и шефовете си за наличието на даден проблем или за това как могат да се подобрят нещата или за някакво важно действие, което трябва да се предприеме. Но и тук вероятно ще липсва реакция, защото повечето хора предпочитат сигурността и не обичат кой знае колко промените. Ако става въпрос за още по-голям мащаб, като например многобройните протести в различни страни напоследък, те също много рядко водят до удовлетворяване на исканията на протестиращите и ако от тях има някаква полза, то тя е доста малка.

И все пак тези малки ползи се натрупват. Ако кучетата лаят достатъчо дълго и без да се отказват, накрая все някой трябва да ги чуе, нали? И тогава керванът може да спре, хората да се огледат, да забележат надвисналата опасност и да направят нужното, за да се предпазят от нея. Или да видят, че оазисът, към който са вървели, е само мираж и се налага да сменят посоката.

Related posts:

1. Поговорките: Каквото посадиш, такова ще пожънеш Може от някои от посетите рози да изникнат само бодливи......
2. Поговорките: Капка по капка – вир Зависи само от нас какви капки се събират във вира......
3. Поговорките: Дребните камъчета преобръщат колата Една малко позабравена поредица за Поговорките :) Сигурно доста често......

В историята са останали много примери и имена на хора, които сами, чрез своите идеи са променяли из основи страната, в която живеят или дори целия свят. Смели мечтатели, които не са се страхували да се борят сами срещу всички, за да направят земята малко по-добро място за живот. Много учени са правили сами своите изобретения, лекари са откривали сами нови лекарства, математици са намирали сами решения на сложни задачи.

Но всички тези открития са ставали на основата на десетки и дори стотици предишни неуспешни опити, извършени от други хора, както и благодарение на знания, трупани с векове и надграждани постепенно от хора, чиито имена времето е заличило. Лидерите, променили света, може и в началото да са били сами, но промяната е станала възможна, благодарение на хилядите безименни хора, които са ги подкрепили и са застанали зад идеите им.

Имаме нужда от тези самотни войни, които да се осмелят да кажат какво не е наред и как може да се подобри. Да поведат хората към промяната, когато няма кой друг да го стори, въпреки че всички виждат необходимостта от нея. Но също така и не трябва да ги оставяме да бъдат сами твърде дълго, а когато видим, че каузата им си заслужава, да ги последваме.

Related posts:

1. Поговорките: „Помогни си сам, за да ти помогне бог“ А животът си е наш и на никой друг и......
2. Поговорките: Докато гонеше дивото, изтърва питомното „Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е......
3. Поговорките: една птица пролет не прави Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро......

А колко хубаво щеше да бъде ако тази поговорка имаше повече положително значение. Защото чудесата не се случват ако просто си седим мирно и чакаме да стане нещо. Не може да не правиш нищо и да искаш да постигнеш успех или да бъдеш щастлив. Трябва да действаш! Не да стоиш мирно, а да вложиш цялата си енергия. Не да седиш, а да не се спираш изобщо. Не да бъдеш тих и мирен, а да поставяш под въпрос всичко и да откриваш как то може да бъде променено към по-добро. Да, може междувременно да ти се случат някои не особено приятни „чудесийки“, но със сигурност голямото чудо, към което се стремиш накрая ще си заслужава.

Затова, моля, не стойте мирно – светът се нуждае от повече чудеса!

Related posts:

1. Поговорките: Залудо работи, залудо не стой Много вярна поговорка! Ако повече хора я следваха, вероятно сега......
2. Поговорките: Лозето не ще молитва, а мотика Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо Без мокри......
3. Поговорките: Сърдит Петко, празна му торбичката Накратко, да се сърдиш няма смисъл, няма да реши проблемите......

Сигурно доста често се сещаме за тази поговорка, когато някой дребен детайл изскочи изведнъж от нищото и обърка всичко.

Още от училище се уверяваме във верността на тези думи. Само едно нещо да оставиш ненаучено от урока и тъкмо на него ще те изпитат. И в математиката – достатъчно е да сбъркаш само една цифра или един знак +/- и цялата задача заминава. С думите е същото – една променена буква или ударение, или дори просто интонация променят смисъла. А и в училище в урока за запетайките сигурно на всички са обяснявали онзи анекдот, според който от мястото на една запетайка може да зависи един човешки живот.

И в работата ни, когато пораснем, отново дребните детайли са от значение. В счетоводството и заради една стотинка, пропусната някъде, баланса накрая може да не излезе. В строителството понякога и един милиметър разминаване е от значение. При някои уреди и съвсем миниатюрна, невидима за окото пукнатина, може да ги повреди и да спре работата им. В химията едно сгрешено съотношение или неправилна съставка може да доведе до съвсем непредвидени резултати.

Но и в човешките взаимоотношения дребните детайли понякога са най-важни. Понякога не ги забелязваме, но с времето се натрупват и накрая в един момент ни идват в повече, а тогава обикновено е вече прекалено късно и отношенията ни с човека срещу нас трудно могат да бъдат оправени. Друг път пък отново някой дребен детайл става причина за разгорещен спор и после, когато всичко приключи, се питаме наистина ли този детайл е бил чак толкова важен. Но все пак детайлите могат не само да ни разделят, понякога малките жестове са тези, заради които обичаме хората край нас.

„Дребните камъчета“ са наистина важни, но докато сме вгледани и внимаваме за тях, не трябва да забравяме и големите и важните неща, както и посоката на пътя, по който вървим.

Related posts:

1. Поговорките: Докато гонеше дивото, изтърва питомното „Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е......
2. Поговорките: една птица пролет не прави Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро......
3. Поговорките: Злото никога не идва само Злото може и да не идва само, но след като......

Класическият пример, с който се илюстрира тази теория е за двама фермери, които ползват общо пасище. Всеки от тях има полза да увеличава броя на животните, които отглежда, защото така нараства печалбата му. Но в същото време прекалено големият брой животни води до влошаване на пасището, тъй като тревата няма време да порасне отново, т.е. двамата като цяло ще имат полза ако не допускат прекалено увеличение на животните, иначе и двамата ще изгубят след като пасището изчезне.

Всички по един или друг начин използваме общи ресурси. Дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, живеем на една и съща земя. И всички имаме интерес те да са чисти, всички имаме интерес земята да не се изтощава, за да може да дава реколта и в бъдеще, всички имаме интерес горите да се възобновяват, за да има във въздуха достатъчно кислород. Но в същото време отделните фирми или хора, за да печелят повече, имат интерес непрекъснато да увеличават производството си. След като други продължават да печелят, защо да не го правят и те, защо точно те да са тези, които ще се грижат за околната среда, като това може да направи и друг, а те да си продължат по същия начин? И така общите ни ресурси постепенно се изчерпват.

Изобщо, когато става въпрос за общи неща, историята е сложна. Друг пример от теория на игрите е за група хора, вечерящи заедно, които решават още в началото, че ще си делят сметката по равно и всеки трябва да реши дали ще си поръча по-евтино или по-скъпо ястие. В интерес на групата е всички да си поръчат евтиното ястие – така ще платят по-малко. Но всеки човек по отделно има интерес да си поръча по-скъпо ястие, защото то ще е по-вкусно и в същото време разходите му ще се разпределят между останалите.

И ако този пример не ви се вижда чак толкова често срещан, представете си двама съквартиранти, които живеят заедно. И двамата имат интерес да пестят ток и вода, за да плащат по-ниски сметки, които си делят по равно. Но и двамата не го правят, защото всеки си мисли „защо да пестя аз след като той може и да не го пести и накрая аз ще платя част от изразходваното от него? По-добре аз да изразходвам повече и той да плати част от моите разходи.“

Живеем заедно, на едно място – колкото и да е голяма, Земята все пак е ограничено пространство – нека помислим как я използваме и как се отнасяме към нея и към хората, с които я споделяме.

Това е последният постинг от поредицата, която можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите Теорията на игрите се опитва да обясни някои взаимоотношения в......
2. Теория на игрите: Дилемата на затворника (1) Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно......
3. Теория на игрите: Дилемата на пътника Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От......

Решение: В този случай, за разлика от играта „Дилемата на затворника“ няма една „най-добра стратегия“, независеща от решението на другия играч. Избирането на заек е безрисково решение – то винаги носи еднакъв брой точки, докато избирането на сърна носи риск: ако другият е избрал заек, вие оставате без точки.

Друг пример за подобна игра е двама души, които трябва едновременно да гребат в една лодка. Ако и двамата го направят накрая ще стигнат брега, но ако само единият гребе той ще изхаби напразно усилията си.

Анализ: Това, което тези две игри илюстрират, е, че работейки заедно можем да постигнем много повече. Можем да получим по-добри резултати, за по-кратко време и с по-малко усилия. Но за целта отново е нужно доверие. Необходимо е да знаеш, че и другият ще вложи в изпълнението на задачата толкова усилия, колкото и ти. В противен случай или работиш напразно и няма да постигнеш нищо, или ще си принуден да разделиш резултатите от труда си с някой, който дори не си е мръднал пръста. Предполагам на доста хора се е случвало да работят по някакъв проект заедно хора, които не правят нищо и в един момент се оказва, че сами сте си свършили цялата работа. От собствен опит мога да кажа, че не е много приятно. От друга страна, да попаднеш в екип, в който всеки има какво да даде и всеки допринася с нещо за общия резултат, е наистина удоволствие, както от съвместната работа, така и от крайния успех.

Останалата част от поредицата можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите: Дилемата на затворника (1) Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно......
2. Теория на игрите: Дилемата на пътника Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От......
3. Теория на игрите Теорията на игрите се опитва да обясни някои взаимоотношения в......

Условия: В тази игра първият играч („предлагащ“) разделя определено количество средства на две части, като едната запазва за себе си, а другата остава за втория играч, чиято роля е единствено да получи предложените му средства. Ако хората действаха водени единствено от собствения си интерес, то „диктаторът“ би отделил за себе си цялата сума и не би оставил нищо на втория играч.

Резултати: При реално проиграване обаче „диктаторите“ почти винаги дават на получателя някаква част от парите и така намаляват своята сума. Според някои учени това се дължи на алтруизма на хората, според други обаче причина за действията на играча е страхът му, че ако вземе всички пари за себе си, провеждащите експеримента ще си изградят лошо мнение за него.

Интересно е, че когато опциите на „диктатора“ се увеличат и той може да избира да даде пари, да не даде нищо или да вземе пари от втория играч, тези които преди са давали пари сега често избират да вземат от другия. Едно от възможните обяснения е, че играчите възприемат първата игра като игра за „даване“, т.е. колко да дадат, а втората – като игра за „вземане“, т.е. колко да вземат. Според друго обяснение хората определят дадено поведение като добро или в зависимост от възможните алтернативи, т.е. в различни ситуации едно и също решение може веднъж да е приемливо, а друг път – не. При втория вариант на играта има по-лоши алтернативи от това да не дадеш нищо, поради което това действие може да се възприеме като добро.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите: Ултиматум Хората се стремят да извлекат най-голяма полза за себе си,......
2. Теория на игрите: Дилемата на пътника Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От......
3. Теория на игрите Теорията на игрите се опитва да обясни някои взаимоотношения в......

Решение: Да предположим, че първият отдели за себе си почти всички пари, а остави за другия незначителна сума. Така ако вторият откаже все едно, че избира нищо пред нещо (колкото и да е малко то). Затова за него е добре да приеме всяко предложение, което му дава нещо. Ако първият знае това, за него е най-добре да отдели за себе си колкото се може повече и да остави за втория играч най-малката възможна сума, различна от нула.

Анализ: Реалните проигравания обаче дават съвсем различни резултати, които опровергават теорията, че човек действа воден само от икономическата си изгода. Някои автори се опитват да обяснят това с факта, че хората се стремят да извлекат най-голяма полза за себе си, но тази „полза“ не се изразява само в пари, а включва и други фактори. Може би хората извличат някаква психологическа полза като налагат наказания (отказват много неизгодно предложение и наказват алчността на другия) или пък смятат, че приемането на ниска оферта им носи психологическа вреда.

Резултатите от играта често зависят и от културните особености на играчите. Например изследователи са открили, че в Монголия предлагащите играчи много често дават оферта за разделяне на парите по равно, въпреки че знаят, че дори и много несправедливи предложения почти винаги се приемат. Според някои учени това е така, защото в някои общества репутацията на хората е много по-важна отколкото икономическата награда.

Други търсят обяснение в това, че хората по принцип са склонни да бъдат справедливи. Някои обаче смятат, че това не е вярно и правят друго предположение. Според тях отказа на хората да приемат несправедливо разделение на парите се дължи на ниската абсолютна стойност на сумата. Т.е. ако разделяната сума е 10млн. и те получат предложение за разделяне 90:10, ще приемат тези 10%, но ако става въпрос за 100 долара – няма. Съществуват изследвания обаче, които доказват, че това твърдение не е съвсем вярно. Например в Индонезия играчи са отказвали да приемат 30 (от общо 100 долара) въпреки че тази сума е равна на заплатата им за 2 седмици. При същата игра проведена в САЩ процента на отказалите да приемат 30-те долара е бил същият като в Индонезия.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите: Дилемата на пътника Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От......
2. Теория на игрите: Диктатор Играта „Диктатор“ прилича на „Ултиматум“. Резултатите от нея често се......
3. Теория на игрите: Дилемата на затворника (1) Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно......

Решение: Някои ще кажат, че идеалното решение за всеки е максималната възможна сума – 100 долара. Това обаче е погрешно: другият играч може да напише 99 и така вие ще се озовете с 97, а той със 101. Тъй като другият играч разсъждава по същия начин, той също може да реши да напише 99, затова за вас ще е по-добре да напишете 98 – така ще имате 100 долара, а той 96. Тази поредица от разсъждения продължава, докато накрая не се стигне до рационалното решение, че за да си сигурен, че ще получиш повече или поне колкото другият играч, трябва да посочиш като цена на куфара 2 долара. В реални проигравания естествено резултатите са съвсем различни и почти всички участници посочват като цена 100 долара или поне близко до него число.

Изводи: Играта показва до какво може да доведе желанието за победа на всяка цена. Стремейки се да надхитрим другия и задължително да извлечем по-голяма материална полза за себе си, непрекъснато затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко. Вместо да се задоволим с това, което можем да имаме и да допуснем, че друг може да има малко повече от нас, накрая се оказваме в позиция на напълно губещи. И всичко това заради стремежа да прецакаме другия и да не му отстъпваме нито за миг първото място. Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От време на време се налага да рискуваш и да позволиш на някой друг да излезе начело, особено ако в крайна сметка от това ще спечелите и двамата.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите: Дилемата на затворника (1) Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно......
2. Теория на игрите: Ултиматум Хората се стремят да извлекат най-голяма полза за себе си,......
3. Теория на игрите: Дилемата на затворника (2) Според мен тази стратегия е добра не само в играта,......

Робърт Акселрод организира компютърно състезание, за което участниците разработват програми с различни стратегии за игра на „Дилемата на затворника“ с цел да установи коя стратегия дава най-добри резултати в дългосрочен план (при множество проигравания). Програмите варират според своята първоначална враждебност, склонност да прощават предателствата и други характеристики и „играят“ всяка срещу всяка достатъчно голям брой кръгове.

Резултатите показват, че в дългосрочен план „алчните“ програми, интересуващи се единствено от себе си, постигат много по-лоши резултати от тези, които са по-склони към сътрудничество. Най-добър резултат постигнала стратегията „каквото повикало, такова се обадило“. При нея стратегията е винаги да се съдейства при първото проиграване, а от там нататък да се повтаря решението на противника от предходния кръг. В зависимост от ситуацията малко по-добър резултат може да се получи при същата стратегия, но с прощаване на предателство (в 1 до 5% от случаите) с цел прекъсване на поредица от кръгове, в които играчите взаимно се предават.

Според мен тази стратегия е добра не само в играта, а може би и като поведение в живота. Отношенията ни с другите хора приличат на това многократно проиграване на тази игра. В хода на живота срещаме различни :играчи“ и „играем“ с тях – някои са добри с останалите, други пък гледат да извлекат максимална полза единствено за себе си. Дори и да си мислим, че виждаме някого само веднъж и напълно случайно, не можем да сме сигурни кога животът отново ще ни срещне с него напълно неочаквано. Затова е добре да започваме винаги отношенията си с добронамереност и да се доверяваме на човека срещу нас. Или поне да не се опитваме да го съдим още от самото начало. В същото време не трябва и да сме прекалено добри и непрекъснато да прощаваме грешките му или опитите му да ни излъже – все пак в поговорката „каквото повикало, такова се обадило“ има нещо вярно. Което разбира се не означава, че и ние от своя страна също трябва да започнем да се държим зле с него и да се опитваме да го измамим. Просто оттегляме доверието си към него и продължаваме нататък. Е, понякога можем и да простим едно-две прегрешения, ако видим, че човекът наистина се е променил, но не и да правим това постоянно и да се оставяме да ни излъже отново.

И така, след като дори теорията доказва, че в дългосрочен план имаме полза от това да сме добри, защо наистина не се опитаме да бъдем такива.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

Related posts:

1. Теория на игрите: Дилемата на затворника (1) Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно......
2. Теория на игрите: Диктатор Играта „Диктатор“ прилича на „Ултиматум“. Резултатите от нея често се......
3. Теория на игрите: Дилемата на пътника Победа на всяка цена понякога е равносилно на загуба. От......

Решение: Доминиращата стратегия, или стратегията, която всеки играч би трябвало да избере, е винаги да предава другия. Тъй като и двамата играчи мислят по същия начин, резултатът е, че винаги и двамата получават по 5г. затвор, вместо и двамата да мълчат и да получат по една, което би било по-добре за тях.

Анализ: Замислял ли си се колко често правим точно това. Избягваме да се доверяваме на хората, защото очакваме, че мислят единствено за себе си и единствената им цел е да ни изиграят. Уж за да се предпазим, гледаме от своя страна също да ги изиграем, за да не сме единствените прецакани. И така и двамата се озоваваме в по-лоша ситуация, отколкото ако бяхме проявили малко повече доверие един на друг и бяхме играли честно. Получава се един затворен кръг. Може и да си започнал с най-добри намерения, но ако веднъж те измамят, следващия път едва ли ще си чак толкова доверчив, дори и да става въпрос за взаимоотношенията ти със съвсем друг човек.

Пример: Да вземем примерно един доставчик на прясно мляко и съответният купувач. Продавачът би имал най-голяма полза да продава качествен продукт и да получава добра цена за него. Купувачът би искал да получи качествена стока срещу справедлива цена. Но вместо да се получава така, продавачът разрежда млякото, за да продаде по-голямо количество, а купувачът съотвено не е съгласен да дава висока цена, защото знае, че качеството е ниско. И именно ниската цена кара продавача да разрежда млякото. Резултат – двама губещи. Продавача и купувача се мамят взаимно, като в крайна сметка единият получава лош продукт, а другият много ниско заплащане.

А всичко можеше да е много по-различно, ако просто имаме малко повече доверие един на друг.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.