Най-вече не трябва да мълчим обаче, когато става въпрос за хубави чувства. Приятелство, благодарност, радост, любов, признателност, обич. И тогава не мълчанието, а думите, с които изливаме най-искрените си чувства, се превръщат в злато и дори в нещо много по-ценно от него.
Струва ми се, че напоследък сме позабравили тази поговорка и все по често се стремим именно към блестящите и лъскавите неща.
Затова е важно, когато се доверяваме на благите думи, преди да отворим вратата пред тях, да сме сигурни в истинността им. Както и ние самите да не изричаме благи думи, ако не са искрени и ако единствената им цел е да ни допуснат до място, където нямаме право да бъдем.
Накратко, да се сърдиш няма смисъл, няма да реши проблемите ти, най-много да ги влоши. Не напразно хората са казали и „Блага дума железни врати отваря“, но за тази поговорка някой друг път.
Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина?
дъга, детска въртележка, карнавал, народните ни носии
начинът, по който някои хора гледат на живота
„Вече мога да чета“ изписано с бял тебешир върху черната дъска в училище
графика, рисувана с молив
разорана нива
резбованите дървени тавани на старите къщи
пътеките в гората, покрити с есенни листа от минали години
залез – - – есен – - – шипки
разцъфнало мушкато на някой балкон
СИНЬО синчец есенно небе – тогава е най-синьо облаци, тъмни, преди буря нощно небе, почти черно луна сенките проблясващи по снега кристал нашата планета локва, в която се отразява небето хоризонт „за момче“ високи сини планини две хубави очи – – – погледът на дете морето през зимата, когато няма хора роклята от [...]
Читанка