Сговорни дружини се намират трудно. Но когато се събере такава, тя може много повече от това да повдигне една планина. Остава да се надяваме, че дружините ще са сговорни само когато става въпрос за нещо добро.

Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

Всичко хубаво си има край. Не го забравяй и се радвай на настоящето, но и не мисли прекалено много за този край. А когато той дойде – започни отначало нещо още по-хубаво и пак с идеята, че този път ще е завинаги.

Мисля, че едно добро нещо може да доведе до друго хубаво нещо, което от своя страна да допринесе за трето и т.н. И ако в тази поредица от хубави неща има и по някое друго лошо, то е само изключение, което потвърждава правилото.

Може от някои от посетите рози да изникнат само бодливи тръни, но не спирайте да садите рози – те ще ви се отблагодарят със своите цветове и аромат, дори и да трябва да чакаш лятото малко по-дълго.

Злото може и да не идва само, но след като успее да се промъкне, бързо затръшни вратата след него и я заключи с усмивка, за да не влязат и спътниците му. Сега, когато е само, лесно ще се справиш с него.

„Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е нежеланието да се борим за тях, не е страхът от промяната и неизвестността, а страхът да не изгубим това, което вече имаме.”

Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо
Без мокри гащи раци се не хващат.
Лозето не ще молитва, а мотика.

А животът си е наш и на никой друг и ние си носим отговорността и за успехите и за провалите.

Това последният постинг от една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“ Тъга. – Радост. Болка. – Щастие. Отчаяние. – Въодушевление. Разочарование. – Надежда. Скука. – Любопитство. Страх. – Кураж. Колебание. – Решителност. – Увереност. Омраза. – Любов. Ревност. – Прошка. Съчувствие. […]