Твърде късно е да сме песимисти. Един човек успя сам да сложи край на една война. Твърде късно е да сме песимисти. В световен мащаб четири от всеки пет деца ходят на училище. Никога досега толкова много хора не са имали достъп до образование. Всеки от най-богатия до най-бедния може да даде своя принос. Лесото, една от най-бедните страни в света, инвестира най-голям процент от бюджета си в образование. Културата, знанията, науката са неизчерпаеми ресурси.

Твърде късно е да сме песимисти. Изправени пред хуманитарни катастрофи и природни бедствия милиони благотворителни и неправителствени организации по света доказват, че състраданието и солидарността между хората е по-силно от егоизма. В Бангладеш един човек направи невъзможното, като отвори банка за най-бедните и за 30 години промени живота на 150 милиона души.

Твърде късно е да сме песимисти. Антарктика е място с огромни природни ресурси, които нито една страна не може да присвои като свои. Ресурси, които могат да бъдат използвани единствено за мирните цели на науката благодарение на споразумение, подписано от 49 страни, което превръща тази земя в съкровище споделяно от цялото човечество.

Твърде късно е да сме песимисти. 2% от световния океан е защитена територия, където риболовът е забранен. Не е много, но е два пъти повече отколкото преди десет години. Първите природни паркове са създадени едва преди 100 години. Днес те покриват 13% от територията на континентите. На тези места човешката дейност е насочена единствено към опазване на природата и защитените видове растения и животни. Тази хармония, в която живеят човек и природа може да стане правило, а не изключение.

Твърде късно е да сме песимисти. В Южна Корея горите, унищожени по време на войната, са възстановени чрез правителствена програма за повторно залесяване и вече покриват 65% от територията на страната, а 75% от хартията се рециклира. Коста Рика е направила своя избор между въоръжените сили и развитието на страната. Тя се е отказала да поддържа армия и вместо това инвестира в образование, опазване на околната среда и развитие на еко-туризъм.

Твърде късно е да сме песимисти. Дърводобива не винаги унищожава околната среда. Отсичането на едно дърво на всеки хектар дава на гората достатъчно време да се възстанови. Животновъдството, земеделието, риболова не винаги унищожават околната среда. Със съвременни техники и грижа за природата те могат да бъдат осъществявани така, че да не отнемат богатствата, които притежават земята и океана. Справедливата търговия дава възможност на потребителите да купуват естествени продукти, а на производителите да се развиват и да печелят честно прехраната си.

Твърде късно е да сме песимисти. Има къщи, които сами произвеждат необходимата им електроенергия. 5000 души живеят в първия в света еко-квартал в Германия. В Ирландия използват геотермални извори за производство на електроенергия. В крайбрежията на някои страни енергията на морските вълни се превръща в електричество. В Дания ветрогенератори, разположени в морето произвеждат 20% от електроенергията в страната. В пустините огромни слънчеви панели улавят енергията на слънцето. Може би е време да спрем да унищожаваме земята, като изчерпваме полезните й ресурси и вместо това да вдигнем поглед към небето, към неизчерпаемата енергия на слънцето.

Важно е не какво сме изгубили досега, а какво ни остава.

С тези думи завършва филмът Home (Дом). Избрах ги, защото филмът наистина ми направи голямо впечатление с историите, които разказва и многобройните въпроси, които повдига, но също така и с надеждата, която дава в самия край.
Постингът е по повод 15.10 – Blog Action Day. Темата тази година е климатични промени и смятам, че този въпрос заслужава внимание всеки ден, а не само днес. Може би ти се струва, че един човек не може да направи нищо сам, но си представи какво ще стане ако се обединят всички малки промени, направени от хората по света.

споделяне в социални мрежи