Бях започнала да пиша един постинг за това, че всеки може да бъде оптимист. Днес трябваше да го довърша, само че не можах… защото в момента не съм съвсем сигурна, че е вярно, не и за всички или може би не през цялото време.

Защото не знам дали можеш да се радваш на малките неща в живота, ако големите и важните не са в поне относителен ред. Защото думите губят по малко от силата си, когато не могат да помогнат на единствения човек, на когото ти се иска да помогнеш в момента.

А може би точно в трудните моменти човек е най-голям оптимист, запазвайки желанието си да живее. Запазвайки надеждата, че един ден всичко ще отмине, живота пак ще стане хубав и усмивката отново ще се върне на лицето му. И може би в такива моменти не са нужни думи, а само една прегръдка.

бутони за социални мрежи