Бях си подготвила една от редовните съботни публикации за днес, но се отказах… просто не ми се стори ужасно неподходяща за днешната дата…

В момента чета една книга – “Медальонът” – за априлското въстание и по-точно за Георги Бенковски. И ме накара да се замисля как се получава така, че всички се възхищаваме и гордеем с определени личности, а в същото време не знаем почти нищо за тях. Всички знаем имената им, имаме някакви много бегли спомени за тях от ученото в училище… и до там. Тъжно е, че не знаем за тези хора повече, а би трябвало!

Това е… не искам да пиша излишни неща, затова ви оставям със стиховете на Вазов – тук.

share button