Оптимистката – това съм аз разбира се – Рослава Стоянова. Не Радослава, Ростислава, Мирослава, Руслана, а още по-малко пък Росица, както често обичат да ме прекръстват :D

Оптимист по собствен избор. Избирам да виждам красивото, дори и в на пръв поглед грозните неща. Избирам да вярвам, че нещата могат да се променят и че доброто е повече от злото, че ако пожелае и положи малко усилия човек може да е щастлив.

Вярвам, че хората са добри, дори и да имат някои недостатъци, дори и понякога да правят грешки. Вярвам, че когато нещо не ти харесва, трябва да се опиташ да го промениш, а не да стоиш и само да се оплакваш. Смятам, че в живота има толкова много хубави неща, които трябва само малко да потърсим, за да успеем да видим.

Смятам, че някой ден тук ще бъде едно по-добро място и че всеки може да помогне това да се случи, дори и с нещо на пръв поглед съвсем дребно. Искам днес да помогна на един човек да се усмихне, и ако можех в момента да видя лицето ти вероятно щях да получа доказателство, че съм успяла :)

А иначе съм едно обикновено момиче от Шумен, което работи в София, но продължава да мечтае и няма намерение да се откаже от това си занимание скоро. Обичам да пиша, а също и да чета много, обожавам разходките в планините и пътуванията изобщо. Прекарах пет месеца като студент по програма Еразмус във Виена и животът ми общо взето се дели на преди и след този престой, защото той и хората, с които се запознах там, ме промениха изцяло. Едно от хубавите неща, които ми се случиха само няколко месеца след като се прибрах, беше създаването на този блог. А това се оказа само началото. Благодарение на него мои творби бяха публикувани в Хубавите новини, Фортисимо и Усмивка – щастието като път. Пак благодарение на този блог започна участието ми в проекта ОМ, а покрай него се запознах и продължавам да срещам много прекрасни и вдъхновяващи хора, променящи някои малки неща тук в България към по-добро. Благодарение на екипа, които успяхме да създадем вече имам и две издадени свои книги и преведени още три, проектите ни продължават да се развиват. Отново чрез ОМ имах щастието да се запозная и със създателката на списание Органично, което изцяло промени и живота ми и днес за мен е щастие да съм автор към списанието, а също така и съосновател на сдружението Устойчиво общество. Не е лесно да се съчетават толкова много странични занимания с една работа на пълен работен ден, но удовлетворението е наистина огромно и си заслужава.

Можеш да разбереш повече защо започнах да пиша за оптимизма или да видиш какво те очаква накратко в този блог. Ако имаш някакви въпроси, коментари, препоръки или конструктивна критика, можеш да ми пишеш на optimistichno (@) abv (.) bg

Това за мен… А сега една голяяяма усмивка :) и доскоро!