Първият топъл полъх идва неочаквано. Просто като капризна жена в разгара на март, един ден вятърът сменя посоката и задухва от юг, вместо от север. Погалва клоните на дърветата и им прошепва, че е време да се събудят. Но зелените листенца са все още сънени и не им се говори с него. Затова вятърът разговаря с ручеите и капчуците, и за да е гласът им още по-силен и звънлив, стопява снеговете с топлия си дъх.