Това е една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“

Песента на птиците рано сутрин.
Песента на щурците през летните вечери, която успявам да чуя дори и тук в София.
Гласът на любим човек.
Едно обикновено „Здравей!“, „Добър ден!“ или „Благодаря!“ изречено с усмивка.
Глас на приятел, когото не си чувал отдавна.
Първото проплакване на бебе.
Звъненето на телефона, когато очакваш важно обаждане.
Превъртането на ключа в ключалката, което означава дълго очаквано завръщане.
Смехът на дете, тичащо по улицата.
Училищният звънец, когато бяхме малки.
Ромонът на стара селска чешма или планинско поточе.
Любима песен.
Дъждовните капки по прозореца в мрачния съботен следобед.
Шепотът на вятъра сред листата на дърветата в гората.
Звукът на морските вълни, разбиващи се в брега.
Думите „Обичам те” произнесени искрено.

бутони за социални мрежи

Още по темата:

1. Шесто чувство: зрение
   Розовият изгрев. Оранжевият залез. Звездите в нощта, особено на някое много тъмно място, където още се вижда млечният път. ...
2. Шесто чувство: обоняние
   Аромат на горещо кафе рано сутрин. Миризмата, идваща от малките закусвални, скрити в уличките на града. Ароматът на цъфнали липи....
3. Шесто чувство: вкус
   Това е една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“ Горещо кафе...
4. Шесто чувство: чувствата
   Това последният постинг от една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“...
5. Шесто чувство: докосване
   Топлата милувка на пролетния вятър. Хладните капки дъжд в горещия ден. Полъха на летния бриз край морето....