Май понякога е така. Но замислял ли си се защо? И дали понякога самите ние не ставаме причина, веднъж влязло в живота ни, то да покани още злини?

Една сутрин не чуваш алармата на часовника. Разливаш кафето. Забравяш си телефона във вас. Автобуса тръгва точно под носа ти. Закъсняваш за работа. Имаш прекалено много задачи. Цял ден нищо не ти върви и целият свят ти е крив, а лошите случки следват една след друга.

А можеше всички проблеми да се ограничат само до пропуснатата аларма.

Ако когато най-накрая се събуди, си беше помислил „Супер, поспах малко повече, днес ще е прекрасен ден!” вместо „О, не, пак се успах. Деня почва ужасно!” Можеше да пропуснеш кафето вкъщи и да го оставиш за една приятна кафе-пауза в офиса. Да се усмихнеш на хубавото утро, чакайки следващия автобус. Да бъдеш малко по-мил с колегите и с изненада да откриеш, че тогава и те стават по-мили с теб, а работата хич не е толкова много, колкото си мислеше.

Съвсем прост пример, но с много неща наистина е така. Злото може и да не идва само, но след като успее да се промъкне, бързо затръшни вратата след него и я заключи с усмивка, за да не влязат и спътниците му. Сега, когато е само, лесно ще се справиш с него.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук – Поговорките.

социални мрежи

No related posts.