Това е една поредица за нещата около нас, чиято красота не винаги забелязваме. Нещата, от които понякога се оплакваме, но които всъщност могат да ни помогнат да се усмихнем. Можеш да почетеш останлите статии от поредицата тук.

В това отношение мога да кажа, че имам късмет – всеки ден на път за работа минавам покрай някои стари красиви сгради близо до центъра на София, покрай Лъвов и Орлов мост, покрай езерото Ариана. Освен ако не живееш и работиш или учиш в някой изцяло панелен квартал, сигурно и ти минаваш всеки ден покрай някои красиви сгради – всяка в различен стил и цвят, с интересни орнаменти по фасадата, може би дори изписана годината на строителството. Някога питал ли си се какви хора са живели тогава в нея? И как?

Известна красота можеш да откриеш и в новите сгради – целите от стъкло и с нестандартен дизайн, прясно боядисани в свежи цветове. Ако не друго поне дават надежда, че нещата се променят към по-добро – на мен лично ми харесват повече от панелните блокове.

А ако все пак всичко около теб е само сив бетон, може би ще откриеш красота в името на мястото, където живееш. Знаеш ли всичко за човека, дал името на улицата, където се намира блока ти, където работиш или където децата ти ходят на училище? Питал ли си се някога какво е направил, за да заслужи улица или училище, кръстени на негово име? Точно в момента, живеейки на улица „Кавала” не ми се случва да си задавам подобни въпроси, но в миналото съм търсила кой е Христо Белчев или Ангел Кънчев (уроците ми по френски бяха на тази уличка). Веднъж попълвайки на работа таблица с адреси си помислих как могат да кръщават улици на имена на чужденци като Луи Айер например, а само една седмица по-късно, гледайки телевизионно предаване, в което стана дума за него, се чудех как така не съм знаела кой е.

И така… изборът е твой – можеш да продължиш да се оплакваш от грозните сгради наоколо или да се опиташ да откриеш поне една причина да ги харесваш. Защото сградите няма да се променят – може да се промени само начина, по който гледаш на тях.

бутон за споделяне