Тази поредица, която започвам от днес, стоеше дълго време в черновите ми, защото не бях сигурна, че ще е интересна, но реших все пак най-накрая да й дам шанс, за да ти докажа по научен начин, че хората са добри или поне биха имали полза от това да са добри. Теорията на игрите се опитва да обясни някои взаимоотношения в обществото; чрез проигравания и симулации тя доказва, че личният интерес и икономическата изгода не винаги са най-важното и че тяхното преследване не винаги води до най-добрия възможен резултат.

Теория на игрите е част от приложната математика, която се използва в социологията, икономиката, политологията и философията. При нея се анализира поведението на хора в ситуации, в които успехът на тяхното решение зависи от решението на други участници (както е почти винаги в обществото). Тя се основава на предположението, че при всяко едно положение хората ще изберат това, което е най-изгодно за тях самите.

Теорията обаче често се различава от практиката и реалните проигравания показват, че хората не винаги действат абсолютно рационално от икономическа гледна точка. Оказва се, че личният интерес не е най-важното и действията на хората могат да бъдат продиктувани и от други мотиви, като например щедрост, съчувствие, загриженост за начина, по който другите ни виждат.

Първоначално теорията е създадена в опит да се обясни икономическото поведение на компании, пазари и клиенти. След това приложението на теорията се разпростира и в социологията и психологията, където се опитва да обясни етичното поведение, обществения и социален избор, справедливото разпределение. В политологията се използва за обяснение на ескалиращо напрежение и военни конфликти между държавите. В етиката интерес представляват игрите, които са свързани с конфликт между морално решение и личен интерес.

Обикновено игрите се представят под формата на матрица, която показва играчите, възможните стратегии и резултатите от различните комбинации решения. В част от игрите теорията се опитва да намери равновесие (Nash equilibrium), при което за даден участник съществува едно решение, което да е най-добро каквото и да избере другият играч. Игрите се делят на симетрични (двамата играчи могат да разменят местата си, без това да промени резултата) и несиметрични; симултанни (когато двамата играчи вземат решение едновременно и никой не знае предварително решението на другия) и динамични; еднократни или с множество проигравания, които позволяват на играчите да изградят стратегия.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

бутон за споделяне