Не съм много сигурна как точно се превежда термина на български, но смисълът е нещо от сорта на “трагедията на общото благо”. Това не е точно игра, но попаднах на нея, докато търсех информация за Теория на игрите, стана ми интересно и затова реших да го включа към тази поредица, като това ще бъде и последният постинг от нея.

Класическият пример, с който се илюстрира тази теория е за двама фермери, които ползват общо пасище. Всеки от тях има полза да увеличава броя на животните, които отглежда, защото така нараства печалбата му. Но в същото време прекалено големият брой животни води до влошаване на пасището, тъй като тревата няма време да порасне отново, т.е. двамата като цяло ще имат полза ако не допускат прекалено увеличение на животните, иначе и двамата ще изгубят след като пасището изчезне.

Всички по един или друг начин използваме общи ресурси. Дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, живеем на една и съща земя. И всички имаме интерес те да са чисти, всички имаме интерес земята да не се изтощава, за да може да дава реколта и в бъдеще, всички имаме интерес горите да се възобновяват, за да има във въздуха достатъчно кислород. Но в същото време отделните фирми или хора, за да печелят повече, имат интерес непрекъснато да увеличават производството си. След като други продължават да печелят, защо да не го правят и те, защо точно те да са тези, които ще се грижат за околната среда, като това може да направи и друг, а те да си продължат по същия начин? И така общите ни ресурси постепенно се изчерпват.

Изобщо, когато става въпрос за общи неща, историята е сложна. Друг пример от теория на игрите е за група хора, вечерящи заедно, които решават още в началото, че ще си делят сметката по равно и всеки трябва да реши дали ще си поръча по-евтино или по-скъпо ястие. В интерес на групата е всички да си поръчат евтиното ястие – така ще платят по-малко. Но всеки човек по отделно има интерес да си поръча по-скъпо ястие, защото то ще е по-вкусно и в същото време разходите му ще се разпределят между останалите.

И ако този пример не ви се вижда чак толкова често срещан, представете си двама съквартиранти, които живеят заедно. И двамата имат интерес да пестят ток и вода, за да плащат по-ниски сметки, които си делят по равно. Но и двамата не го правят, защото всеки си мисли “защо да пестя аз след като той може и да не го пести и накрая аз ще платя част от изразходваното от него? По-добре аз да изразходвам повече и той да плати част от моите разходи.”

Живеем заедно, на едно място – колкото и да е голяма, Земята все пак е ограничено пространство – нека помислим как я използваме и как се отнасяме към нея и към хората, с които я споделяме.

Това е последният постинг от поредицата, която можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

share button